Маточни фиброиди (Лейомиоми)

📋Видове маточни фиброиди

Фиброидите се класифицират според тяхното местоположение спрямо маточната стена:

• Интрамурални (вътрестенни): най-честият вид; растат в самата маточна стена и могат да уголемят матката значително.
• Субсерозни: развиват се под серозния слой на матката, изпъкват навън; могат да станат много големи; рядко причиняват кървене, но предизвикват натиск.
• Субмукозни: растат под лигавицата на маточната кухина; дори малките субмукозни фиброиди причиняват обилни кървения и нарушават имплантацията.
• Педункулирани: фиброиди на дръжка, могат да бъдат субсерозни (навън) или субмукозни (в кухината); при завъртане на дръжката — остра болка.
• Интралигаментарни: развиват се в широкия маточен лигамент; могат да компресират уретера.

🌡️Симптоми

Много фиброиди са безсимптомни и се откриват случайно. При симптоматични случаи:

• Обилна менструация (менорагия) — с образуване на съсиреци; може да доведе до анемия
• Болезнена менструация (дисменорея) — спазми, неотговарящи на стандартни аналгетици
• Кървене между менструациите
• Усещане за тежест, натиск или пълнота в таза
• Учестено уриниране или затруднено задържане на урина при компресия на пикочния мехур
• Запек или усещане за непълно изпразване при компресия на ректума
• Уголемяване и изпъкване на корема
• Болка при полов акт (диспареуния)
• Болки в кръста и в краката (при компресия на нерви)
• Трудности при забременяване или повтарящи се спонтанни аборти

⚠️Евентуални усложнения

• Желязодефицитна анемия: хроничната кръвозагуба при обилни менструации води до анемия с прогресираща умора и намален работен капацитет.
• Безплодие и репродуктивни проблеми: субмукозните фиброиди нарушават имплантацията; интрамуралните деформират маточната кухина.
• Усложнения при бременност: повишен риск от преждевременно раждане, неправилно положение на плода и необходимост от цезарево сечение.
• Компресия на уретера: може да доведе до хидронефроза и бъбречно увреждане при интралигаментарни фиброиди.
• Дегенерация на фиброида: при нарушено кръвоснабдяване фиброидът може да дегенерира, причинявайки остра болка.
• Лейомиосарком (рядко): злокачествена трансформация се наблюдава при <0.5% от случаите — не може да се изключи предоперативно при бързо растящи фиброиди.

💊Лечение

• Проследяване без лечение: при малки, безсимптомни фиброиди при жени близо до менопаузата — фиброидите обикновено намаляват след менопаузата.
• Хормонални контрацептиви (КОК, левоноргестрел-ВМС): контролират менструалното кървене и болката, но не намаляват размера на фиброидите.
• GnRH агонисти (леупролид, нафарелин): намаляват размера на фиброидите с 30–50% за 3–6 месеца; използват се предоперативно; не са подходящи за дълготрайна употреба поради костна загуба.
• Улипристал ацетат (селективен модулатор на прогестероновите рецептори): намалява фиброидите и контролира кървенето; с ограничено приложение поради чернодробни рискове.
• UAE (маточна артериална емболизация): рентгенологична процедура, блокираща кръвоснабдяването на фиброидите; ефективна алтернатива на хирургията при запазване на матката.
• Миомектомия: хирургично отстраняване на фиброидите при запазване на матката; подходяща за жени, желаещи бременност; може да се извърши лапароскопски, хистероскопски или открито.
• Хистеректомия: окончателно решение при завършено репродуктивно желание; отстраняване на матката; вагинален, лапароскопски или коремен достъп.
• MRI-насочена фокусирана ултрасонография (MRgFUS): неинвазивна абация на фиброидите чрез фокусирани ултразвукови вълни под MRI контрол.

🛡️Превенция

• Поддържане на нормално тегло: затлъстяването повишава нивата на естроген и риска от фиброиди; загубата на тегло е защитна.
• Редовна физическа активност: свързана с намален риск от фиброиди, вероятно чрез понижаване на естрогена.
• Диета, богата на зеленчуци и плодове: особено кръстоцветни зеленчуци (броколи, карфиол) — съдържат индол-3-карбинол, влияещ на естрогенния метаболизъм.
• Редовни гинекологични прегледи: ежегодна гинекологична консултация с ехография при фамилна анамнеза или симптоми.
• Ограничаване на алкохола: консумацията на алкохол повишава нивата на естроген и е свързана с по-висок риск.
• Достатъчен прием на витамин D: изследвания свързват дефицита на витамин D с по-висока честота на фиброиди.