Уртикария (Копривна треска)

📋Видове уртикария

Уртикарията се класифицира по продължителност и причина:

• Остра уртикария: Симптоми, продължаващи под 6 седмици. Най-честа причина са алергични реакции към храна, лекарства или ужилвания. При деца — вирусни инфекции.
• Хронична спонтанна уртикария: Симптоми, продължаващи над 6 седмици без идентифицируем тригер. Засяга предимно жени на средна възраст. Автоимунен механизъм при около 40% от случаите.
• Хронична индуцибилна уртикария: Предизвикана от специфичен физически стимул — студ, топлина, натиск, вибрации, упражнения, слънчева светлина.
• Ангиоедем: По-дълбоко отичане на подкожните тъкани — лице, устни, гърло, ръце. Може да придружава уртикарията или да се проявява самостоятелно.

🌡️Симптоми

Уртикарията има характерна клинична картина, разпознаваема лесно при вид:

• Жила (уртики): Зачервени или бледорозови, леко повдигнати участъци с неправилна форма и ясни граници — всяко жило изчезва в рамките на 24 часа, но нови могат да се появят.
• Силен сърбеж: Основен симптом — може да бъде изтощителен, особено нощем.
• Парене и болка: Особено при уртикарие с васкулитен компонент.
• Ангиоедем: Болезнено подуване на клепачите, устните, езика или гърлото — изисква незабавна медицинска помощ при засягане на дихателните пътища.
• Задух и затруднено преглъщане: При ангиоедем на ларинкса — животозастрашаващо.
• Тревожност: Психологически дистрес при хроничната форма.
• Нарушен сън: Нощният сърбеж значително нарушава съня при хроничната уртикария.

⚠️Евентуални усложнения

• Анафилаксия: Тежка системна алергична реакция с потенциален летален изход при закъсняло лечение.
• Ангиоедем на ларинкса: Животозастрашаваща обструкция на дихателните пътища.
• Хронична умора и нарушен сън: При дългосрочна хронична уртикария с постоянен сърбеж.
• Депресия и тревожност: Значително нарушено качество на живот при продължителна хронична форма.
• Неефективно самолечение: Опит за лечение с антихистамини без лекарска насока може да прикрие симптомите на по-сериозно заболяване.

💊Лечение

Основната цел на лечението е контрол на симптомите и намаляване на честотата на епизодите. Паралелно се търси и отстранява тригерът.

• Антихистамини (H1-блокери) от второ поколение: Терапия от първа линия — цетиризин, левоцетиризин, лоратадин, дезлоратадин, биластин. Несънотворни, приемат се ежедневно.
• Увеличена доза антихистамини: При недостатъчен ефект — до 4-кратна дневна доза под лекарски контрол.
• Кортикостероиди: Краткосрочен курс при тежки остри епизоди или обостряния — не се препоръчват за дългосрочна употреба.
• Омализумаб (Xolair): Биологичен препарат — моноклонално антитяло срещу IgE. Показан при хронична спонтанна уртикария, резистентна на антихистамини. Висока ефективност — ремисия при 60–70% от пациентите.
• Циклоспорин: Имуносупресивен препарат за рефрактерна хронична уртикария — при неуспех на омализумаб.
• Епинефрин (адреналин): При анафилаксия — незабавно интрамускулно инжектиране, спешна хоспитализация.
• Идентификация и избягване на тригери: Хранителен дневник, кожни тестове и RAST тестове за установяване на причинителите.

🛡️Превенция

• Избягване на известни тригери: При хранителна алергия — стриктно избягване на причиняващия алерген (ядки, морски дарове, мляко, яйца).
• Внимателно въвеждане на нови лекарства: НСПВС, ACE-инхибитори и антибиотици са чести медикаментозни тригери.
• Носене на медицинска идентификационна гривна: При тежка алергия — за уведомяване на медицинските екипи при спешност.
• Автоинжектор с адреналин (EpiPen): Задължителен при лица с анамнеза за анафилаксия.
• Управление на стреса: Стресът може да тригерира или влоши хроничната уртикария.