Тетанус
Тетанусът е животозастрашаващо заболяване, причинено от тетаноспазмин — екзотоксин на Clostridium tetani, навлизащ в организма чрез рани. Токсинът блокира инхибиторните неврони и предизвиква болезнени мускулни спазми и ригидност. Тетанусът не се предава от човек на човек и е напълно предотвратим с ваксинация.
Ключови факти:
- ~60 000 смъртни случая годишно глобално, предимно неонатален тетанус
- Смъртността е 10–30% дори с интензивни грижи
- По-краткият инкубационен период означава по-тежко протичане
- Преболедуването НЕ дава имунитет — ваксинацията е задължителна и след преживяна болест
Видове тетанус
- Генерализиран тетанус (80%) — най-честата форма; спазми от главата до краката; животозастрашаващ
- Локализиран тетанус — спазми само около раната; по-лека форма; може да прогресира
- Цефаличен тетанус — при рани на глава/шия; засяга черепномозъчни нерви; парализа на лицето
- Неонатален тетанус — заразяване на пъпния пън при раждане при незаразени условия; висока смъртност в развиващи се страни
Симптоми
Инкубационен период: 3–21 дни (средно 10 дни). По-краткият инкубационен период корелира с по-тежко протичане.
Ранни симптоми
- Тризъм* — „заключена челюст"; първи и патогномоничен симптом
- Дисфагия — затруднено гълтане
- Ригидност на мускулите на врата
- Характерна лицева гримаса (risus sardonicus*)
Прогресиращи симптоми
- Болезнени генерализирани мускулни спазми — тригерирани от шум, светлина, допир
- Опистотонус* — дъговидно извиване на гърба
- Ларингоспазъм — риск от асфиксия
- Задух поради ригидност на дихателните мускули
- Автономна нестабилност: тахикардия, хипертония/хипотония, хиперхидроза
- Треска и изпотяване
- Нарушена дефекация и уриниране
Кога незабавно да потърсиш помощ
Тетанусът е СПЕШНОСТ — обади се на 112 незабавно при:
- Заключена челюст или затруднено отваряне на устата след рана
- Мускулни спазми или ригидност след нараняване
- Затруднено дишане при рана
Всеки пациент с тетанус се нуждае от интензивно отделение. Лечението у дома не е възможно.
При всяка замърсена рана: провери ваксинационния статус. Ако последната доза е преди >5 г. при замърсена рана или >10 г. при чиста рана — нужна е бустерна доза.
Диагноза
- Клинична диагноза — тетанусът се диагностицира клинично; лабораторните тестове рядко помагат
- Анамнеза: рана + ваксинационен статус + инкубационен период
- Микробиологична култура на раната — рядко положителна; наличието или отсъствието не изключва диагнозата
- Отрицателните серологични тестове не изключват тетанус
- Не чакай лабораторни резултати — при клинично съмнение: лечи незабавно!
Евентуални усложнения
- Дихателна недостатъчност — основна причина за смъртта при тетанус
- Аспирационна пневмония — при ларингоспазъм
- Гръбначни фрактури при тежки спазми
- Рабдомиолиза и миоглобинурия
- Автономна буря — тежки сърдечни аритмии, хипертонична криза
- Дълъг ИО престой → нозокомиални инфекции, пневмония, трахеостомия
- Смъртност: 10–30% в развитите страни; до 50% в ресурсно-ограничени условия
Лечение
Лечението е многокомпонентно и изисква хоспитализация в тихо, затъмнено ИО помещение.
Неутрализация на токсина
- Човешки тетанусов имуноглобулин (HTIG) 3000–6000 IU IM — незабавно; неутрализира само несвързания токсин
- Алтернатива: конски антитоксин (при липса на HTIG; алергичен тест преди)
Елиминиране на бактерията
- Хирургично почистване и деридман на раната
- Метронидазол 500 mg IV/перорално на 6 часа × 10–14 дни — предпочитан
- Пеницилин G — алтернатива (GABA антагонист — по-малко предпочитан)
Контрол на спазмите
- Бензодиазепини (диазепам IV) — първа линия за спазми
- Сулфат на магнезий IV — за автономна нестабилност и тежки спазми
- Нервно-мускулна блокада (векурониум) + механична вентилация при тежки случаи
- Минимизиране на дразнещи стимули (тихо, затъмнено помещение)
Важно: Преболедуването от тетанус НЕ създава имунитет. Ваксинацията е задължителна по време на оздравяването.
Превенция и ваксинация
Ваксинация
- DTP/DTaP — 5 дози в детска възраст (2, 4, 6, 15–18 месеца, 4–6 г.)
- Tdap бустер — при 11–12 г.; за бременни (27–36 г.с.) → защита на новороденото
- Td бустер на всеки 10 години — за поддържане на имунитета при възрастни
При нараняване
- Чиста рана: бустер ако последната доза е >10 г.
- Замърсена/дълбока рана: бустер ако последната доза е >5 г.
- Невакциниран или непознат статус + замърсена рана: HTIG + пълна ваксинационна серия
- Правилно почистване на всяка рана с вода и сапун
Прогноза
- Смъртност: 10–30% при лечение в ИО; по-висока при новородени и при ресурсни ограничения
- Оздравяването е бавно — седмици до месеци в ИО
- Пълно неврологично възстановяване е обичайно при преживелите
- Имунизацията след преживяна болест е задължителна
Правна бележка: Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.) тази информация е предоставена единствено с превантивна и образователна цел и НЕ представлява медицинска диагноза. При наличие на описаните симптоми се обърнете към квалифициран лекар.