← Обратно към болестите

Синдром на Шегрен

Синдромът на Шегрен е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система атакува жлезите, произвеждащи секрети – главно слъзните и слюнчените жлези. Основните симптоми са изразена сухота на очите и устата, но болестта може да засегне и множество други органи и системи. Среща се предимно при жени на средна и по-напреднала възраст.

📋Видове и общ преглед

Синдромът на Шегрен се класифицира в два основни вида в зависимост от наличието или отсъствието на придружаващо ревматично заболяване:

  • Първичен синдром на Шегрен: Развива се самостоятелно, без асоцииране с друго автоимунно заболяване. Представлява около 50% от всички случаи.
  • Вторичен синдром на Шегрен: Развива се на фона на друго автоимунно заболяване – най-често ревматоиден артрит, СЛЕ, системна склероза или полимиозит.
  • Разпространение: Засяга около 1–4 млн. души в световен мащаб; 9 от 10 пациенти са жени; средната възраст при диагнозата е 40–60 години.
  • Патогенеза: Автоантитела анти-SSA (анти-Ro) и анти-SSB (анти-La) са характерни маркери; Т- и В-лимфоцити инфилтрират екзокринните жлези, нарушавайки тяхната секреторна функция.

🌡️Симптоми

Симптомите на синдрома на Шегрен се разделят на жлезни (засягащи секреторните жлези) и екзожлезни (засягащи останалите органи):

  • Сухота на очите (ксерофталмия): Парене, сърбеж, усещане за пясък в очите; повишен риск от роговична ерозия и инфекции на очите.
  • Сухота на устата (ксеростомия): Затруднено дъвчене и гълтане на сухи храни, говорни затруднения, промяна на вкуса.
  • Подуване на слюнчените жлези: Особено на паротидните жлези; може да бъде симетрично и болезнено.
  • Чести зъбни кариеси: Намалената слюнка лишава зъбите от защита; бързо разрушаване на зъбния емайл.
  • Умора и слабост: Хроничната умора е едно от най-изтощителните оплаквания; присъства при над 70% от пациентите.
  • Болки в ставите: Артралгия или недеструктивен артрит, засягащ различни стави.
  • Сухота на кожата: Суха, лющеща се кожа поради намалена функция на потните и мастните жлези.
  • Влагалищна сухота: Диспареуния (болезнен полов акт) при жени поради атрофия на вагиналната лигавица.
  • Суха кашлица: Вследствие на сухота на дихателните пътища.
  • Изтръпване и мравучкане: Периферна невропатия, засягаща крайниците.
  • Синдром на Рейно: Вазоспазъм на пръстите при студ.
  • Сухота на носа: Запушен нос, кървене от носа, намалено обоняние.

⚠️Евентуални усложнения

При синдрома на Шегрен най-сериозното усложнение е развитието на злокачествен лимфом. Системното засягане може да включва жизненоважни органи.

  • Неходжкинов лимфом: Пациентите с синдром на Шегрен имат 15–44 пъти по-висок риск от развитие на В-клетъчен лимфом (особено MALT лимфом на слюнчените жлези) в сравнение с общата популация.
  • Очни усложнения: Тежкият ксерофталмия може да доведе до кератит, роговични язви и трайно увреждане на зрението.
  • Стоматологични проблеми: Бързо прогресиращи кариеси, кандидоза на устата, пародонтоза.
  • Бъбречно засягане: Интерстициален нефрит, тубулна ацидоза, гломерулонефрит.
  • Белодробни усложнения: Интерстициална белодробна болест, плеврит, белодробна хипертония.
  • Невропсихиатрични усложнения: Когнитивни нарушения, депресия, периферна и централна невропатия.
  • Нарушения при бременност: Анти-Ro/SSA антителата могат да преминат плацентата и да причинят неонатален лупус или вроден сърдечен блок при новороденото.

💊Лечение

Лечението на синдрома на Шегрен е симптоматично и се насочва към облекчаване на сухотата и предотвратяване на усложненията. При системно засягане се прилага имуносупресивна терапия.

  • Изкуствени сълзи: Безрецептурни капки за очи без консерванти (хиалуронова киселина, карбоксиметилцелулоза); при тежки случаи – очни гелове и мази за нощна употреба.
  • Стимулатори на слюноотделяне (секретагоги): Пилокарпин и цевимелин стимулират секрецията на слъзни и слюнчени жлези при запазена остатъчна функция.
  • Заместители на слюнката: Спрейове, гелове и таблетки за смучене за облекчаване на ксеростомията.
  • Хидроксихлорохин: Прилага се при системни прояви – умора, артрит; може да намали активността на болестта.
  • Метотрексат: При артрит и кожни прояви, неотговарящи на хидроксихлорохин.
  • Ритуксимаб: При тежко системно засягане (нефрит, невропатия, лимфоцитопения) или подозрение за лимфом.
  • Локален грижи за очите: Защитни очила, хумидификатори, избягване на сухи, климатизирани или ветровити среди; запушване на слъзните канали (пунктална оклузия).
  • Стоматологична превенция: Флуорна профилактика, редовни зъболекарски прегледи, ограничаване на захарни храни.

🛡️Превенция и управление

Специфична профилактика за синдрома на Шегрен не е установена. Целта е намаляване на симптомите и предотвратяване на усложненията чрез активно самоуправление.

  • Хидратация: Пийте достатъчно вода (8–10 чаши дневно) за поддържане на влажността на лигавиците.
  • Избягване на тригери за сухота: Намалете приема на кофеин и алкохол; избягвайте диуретични лекарства, ако е възможно; използвайте овлажнител на въздуха у дома.
  • Орална хигиена: Миене на зъбите след всяко хранене, редовно използване на флуориден препарат, ограничаване на кисели и захарни напитки.
  • Защита на очите: Носете защитни очила при вятър; избягвайте дим и прах; не гледайте в екрани без прекъсване (правило 20-20-20).
  • Физическа активност: Редовното движение намалява умората и подобрява общото благосъстояние.
  • Редовно медицинско наблюдение: Контролни прегледи за мониториране на системното засягане и ранно откриване на лимфом.
⚕️

Правна бележка: Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.) тази информация е предоставена единствено с превантивна и образователна цел и НЕ представлява медицинска диагноза. При наличие на описаните симптоми се обърнете към квалифициран лекар.