Прееклампсия
Прееклампсията е сериозно усложнение на бременността, характеризиращо се с внезапна поява на хипертония (кръвно налягане ≥140/90 mmHg) и протеинурия или признаци на органна дисфункция след 20-та гестационна седмица. Засяга 2–8% от всички бременности и остава водеща причина за майчина и перинатална заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Единственото окончателно лечение е раждането.
Общ преглед
Прееклампсията е хетерогенно разстройство с многофакторна патофизиология, в основата на която е плацентарна дисфункция и системен ендотелиален увреждащ отговор:
- Ранна прееклампсия (<34 г.с.): По-тежка форма, свързана с патологична плацентация; асоциира се с по-голям риск за майката и плода, включително преждевременно раждане и вътрематочно забавяне на растежа.
- Късна прееклампсия (≥34 г.с.): По-честа форма (около 75% от случаите); патофизиологията е по-свързана с майчини сърдечно-съдови фактори; обикновено по-лека.
- HELLP синдром: Тежко усложнение – Хемолиза (H), Повишени чернодробни ензими (EL) и Ниски тромбоцити (LP); среща се при 10–20% от тежката прееклампсия.
- Рискови фактори: Първа бременност, многоплодна бременност, предшестваща хипертония или бъбречна болест, затлъстяване (ИТМ >30), захарен диабет, антифосфолипиден синдром, фамилна анамнеза, предишна прееклампсия.
Симптоми
- Хипертония: АН ≥140/90 mmHg при две измервания с разлика от 4 часа
- Протеинурия: ≥300 mg/24 часа или протеин/креатинин съотношение ≥0.3
- Внезапен, бърз оток на ръцете, лицето и глезените
- Тежко, постоянно главоболие, нереагиращо на аналгетици
- Зрителни нарушения – замъгляване, „светкавици", скотоми, временна слепота
- Болка в горния десен или среден корем (под ребрата) – признак на чернодробно увреждане
- Гадене и повръщане в напреднала бременност
- Намалено отделяне на урина (олигурия <500 ml/24 ч.)
- Внезапно нарастване на теглото (>1 кг/седмица)
- Затруднено дишане (белодробен оток)
- Намалена фетална активност (при вътрематочно засягане)
Евентуални усложнения
Прееклампсията е потенциално животозастрашаващо усложнение. При поява на тежки симптоми (силно главоболие, зрителни нарушения, коремна болка) е необходима незабавна хоспитализация.
- Еклампсия: Поява на тонично-клонични гърчове при жена с прееклампсия – животозастрашаващо усложнение с риск от мозъчен кръвоизлив, аспирационна пневмония и смърт.
- HELLP синдром: Хемолиза, чернодробна увреда и тромбоцитопения могат да доведат до чернодробна руптура, дисеминирана вътресъдова коагулация (ДВК) и смърт.
- Мозъчен кръвоизлив: Водеща причина за майчина смъртност при прееклампсия – следствие от некоригираната тежка хипертония.
- Остра бъбречна увреда: Протеинурията и хипоперфузията водят до остра тубуларна некроза; рядко – хронична бъбречна болест.
- Белодробен оток: Следствие от намален онкотичен натиск и повишен съдов пермеабилитет; изисква спешна интензивна терапия.
- Плацентарна абрупция: Преждевременно отлепване на плацентата – риск от масивно кървене и фетална хипоксия.
- Вътрематочно забавяне на растежа (ВЗВР): Хроничната плацентарна хипоперфузия ограничава растежа на плода; тежките случаи изискват ранно родоразрешение.
- Дългосрочен сърдечно-съдов риск: Жените с анамнеза за прееклампсия имат двойно по-висок риск от хипертония, инсулт и сърдечна недостатъчност в по-късна възраст.
Лечение
- Хоспитализация и мониториране: При диагноза прееклампсия – хоспитализация за мониториране на АН, лабораторни изследвания (КРК, чернодробни ензими, бъбречни показатели, тромбоцити), КТГ и биофизичен профил на плода.
- Антихипертензивна терапия: При АН ≥160/110 mmHg – спешна терапия с лабеталол iv, хидралазин iv или нифедипин per os. Поддържащата терапия включва метилдопа, лабеталол или нифедипин.
- Магнезиев сулфат: Профилактика и лечение на еклампсия – намалява риска от гърчове с ~58% при тежка прееклампсия; продължава 24–48 часа след раждането.
- Кортикостероиди: При <34 г.с. – бетаметазон за ускоряване на феталната белодробна зрялост при вероятно преждевременно раждане.
- Родоразрешение: Единственото окончателно лечение. При ≥37 г.с. – незабавно родоразрешение. При 34–37 г.с. – индивидуализиран подход. При <34 г.с. – консервативно лечение при стабилни майчини и фетални показатели с цел удължаване на бременността.
- Интензивно наблюдение постпартум: Прееклампсията може да се влоши или да се прояви за пръв път в първите 48–72 часа след раждането; антихипертензивната терапия и магнезиевият сулфат продължават.
Превенция
- Аспирин в ниски дози (150 мг/ден): При жени с висок риск (предишна прееклампсия, хронична хипертония, диабет, многоплодна бременност, ИТМ >35 и др.) – аспирин 150 мг вечер, започнат преди 16-та г.с., намалява риска от ранна прееклампсия с ~62%.
- Скрининг в 1-ви триместър: Комбиниран скрининг на 11–13+6 г.с. (средна артериална налягане, маточни артерии с доплер, PAPP-A, PlGF) идентифицира жени с висок риск, при които аспиринът е най-ефективен.
- Нормализиране на теглото преди бременност: Затлъстяването е основен модифицируем рисков фактор – постигането на здравословно ИТМ преди зачеването намалява риска.
- Контрол на хронични заболявания: Оптимален контрол на хипертонията, диабета и автоимунните заболявания преди и по време на бременността.
- Калций: При жени с нисък хранителен прием на калций (<600 мг/ден) – суплементация с 1.5–2 г калций дневно намалява риска от прееклампсия.
- Редовни пренатални прегледи: Навременното измерване на АН и изследването за протеинурия при всеки пренатален контрол позволяват ранна диагноза и намаляват риска от усложнения.
Правна бележка: Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.) тази информация е предоставена единствено с превантивна и образователна цел и НЕ представлява медицинска диагноза. При наличие на описаните симптоми се обърнете към квалифициран лекар.