Плеврит (Плеврално възпаление)

📋 Причини и видове

Плевритът може да бъде предизвикан от широк спектър от заболявания. Идентифицирането на основната причина е ключово за правилното лечение:

• Вирусни инфекции: Най-честата причина — вируси на грипа, парагрипа, Coxsackie B вируси (епидемична плевродиния/болест на Борнхолм), аденовируси и SARS-CoV-2.
• Бактериална пневмония: Плевралното пространство може да се ангажира при парапневмоничен излив; при Streptococcus pneumoniae, Staphylococcus aureus и анаероби.
• Туберкулоза: Плевралният туберкулоз е честа проява на първична или реактивирана ТБ; изливът е ексудатен с лимфоцитоза.
• Белодробна емболия: Инфарктна пневмония от БЕ може да причини плеврит с хеморагичен излив.
• Автоимунни заболявания: Системен лупус еритематозус (СЛЕ) — плевритът е сред диагностичните критерии; ревматоиден артрит, склеродермия.
• Злокачествени заболявания: Метастатично засягане на плеврата от рак на белия дроб, гърдата, лимфом — ексудатен, нерядко хеморагичен излив.
• Уремия: При хронична бъбречна недостатъчност — фибринозен плеврит.
• Медикаменти: Метотрексат, амиодарон, хидралазин могат да причинят лекарствен плеврит.

🌡️ Симптоми

Симптомите на плеврита са характерни и обикновено позволяват клинична диагноза, потвърдена с образна диагностика и изследване на плевралния излив при наличие:

• Плеврална болка (плевродиния): Остра, пронизваща болка в гърдите, засилваща се рязко при вдишване, кашляне или кихане и намаляваща при задържане на дъха или лягане на засегнатата страна.
• Плитко дишане: Болката при дишане принуждава пациента да диша плитко, повишавайки риска от ателектаза и пневмония.
• Плеврален трик (триене): Характерен кожен звук при аускултация — „скърцане на кожа" при вдишване и издишване, чуван само при сух плеврит без излив.
• Задух: При значителен плеврален излив — компресия на белия дроб и намален дихателен обем.
• Кашлица: Обикновено суха, дразнеща; може да е суха или с храчки при съпътстваща пневмония.
• Треска и умора: При инфекциозна причина; изразеността зависи от основното заболяване.
• Облекчение при натиск: Пациентите инстинктивно се притискат към засегнатата страна или я имобилизират с ръка, за да намалят болката.

⚠️ Евентуални усложнения

• Плеврален излив: Натрупване на течност в плевралното пространство; при голям обем — компресия на белия дроб и дихателна недостатъчност.
• Емпием (гноен плеврит): Инфектиран плеврален излив с гной; изисква дренаж и продължителна антибиотична терапия.
• Плеврална фиброза: При хроничен или рецидивиращ плеврит — сраствания и удебеляване, ограничаващи дихателния обем (рестриктивна вентилаторна недостатъчност).
• Пневмоторакс: Рядко — при руптура на периферна була при инфекциозен плеврит.
• Прогресия на основното заболяване: Плевритът може да е първа проява на неразпозната тежка болест (ТБ, карцином, СЛЕ).

💊 Лечение

Лечението е насочено едновременно към симптоматично облекчаване на болката и към основното заболяване. Диагностиката включва рентгенография на гръден кош, КТ при съмнение за усложнения и плеврална пункция при значителен излив (светлинни критерии за ексудат/транссудат):

• НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства): Ибупрофен или индометацин — основно симптоматично лечение; намаляват болката и възпалението при вирусна или идиопатична причина.
• Колхицин: В комбинация с НСПВС намалява риска от рецидив и хронифициране при идиопатичен плеврит.
• Кортикостероиди: При автоимунни причини (СЛЕ) или при резистентност към НСПВС; не се препоръчват при инфекциозна причина.
• Антибиотична терапия: При бактериална пневмония или ТБ — насочена специфично към причинителя.
• Плеврална пункция (торакоцентеза): При значителен излив — диагностична и/или терапевтична; лабораторен анализ на течността определя причината.
• Дренаж (торакостомия): При емпием или повтарящ се злокачествен излив — поставяне на плеврален дренаж или постоянен плеврален катетър.

🛡️ Превенция

• Ваксинация срещу грип и пневмокок: Намалява честотата на инфекциозни причини за плеврит; особено важно за рискови групи.
• Ранно и адекватно лечение на пневмония: Предотвратява парапневмоничен плеврит и емпием.
• Контрол на автоимунни заболявания: Редовна терапия и мониторинг при СЛЕ и РА намаляват честотата на серозитите.
• Профилактика на белодробна емболия: При рискови пациенти — антикоагулация и ранна мобилизация намаляват риска от инфарктна пневмония и свързан плеврит.