Пародонтит

📋Стадии и видове

Пародонтитът се класифицира по новата система от 2018 г. (AAP/EFP) по стадий (тежест), степен (скорост на прогресия) и разпространение:

• Гингивит (предстадий): Обратимо възпаление само на венеца без загуба на поддържащи структури. При неадекватна хигиена може да прогресира до пародонтит.
• Стадий I (начален пародонтит): Клинична загуба на прикрепване 1–2 mm, пародонтални джобове ≤4 mm, минимална загуба на алвеоларна кост.
• Стадий II (умерен пародонтит): Клинична загуба на прикрепване 3–4 mm, пародонтални джобове ≤5 mm, хоризонтална костна загуба до ⅓ от дължината на корена.
• Стадий III (тежък пародонтит): Клинична загуба на прикрепване ≥5 mm, джобове ≥6 mm, загуба на зъби до 4 поради пародонтит, фуркационни лезии клас II–III.
• Стадий IV (много тежък пародонтит): Допълнително – масикаторна дисфункция, загуба на повече от 5 зъби, вторично оклузално травматизиране.
• Некротизиращ пародонтит: Агресивна форма при имунокомпрометирани пациенти (ХИВ, малнутриция) с некроза на междузъбните папили, болка и лош дъх.

🌡️Симптоми

• Кървене от венците при четкане, употреба на зъбен конец или спонтанно
• Зачервени, подути, болезнени венци (промяна от нормалния розов, плътен венец)
• Рецесия на венците – „удължаване" на зъбите поради спадане на венечния ръб
• Образуване на пародонтални джобове между зъба и венеца
• Хлабавост на зъбите (подвижност)
• Разместване или разстояние между зъбите, промяна в захапката
• Хроничен лош дъх (халитоза), нереагиращ на четкане
• Гной около зъбите (при пародонтален абсцес)
• Болка при дъвчене
• Чувствителност на зъбните корени при рецесия
• В ранните стадии – болестта може да протича почти безсимптомно

⚠️Евентуални усложнения

• Загуба на зъби: Прогресивното разрушаване на алвеоларната кост и периодонталния лигамент води до все по-голяма зъбна подвижност и накрая – загуба на зъбите. Пародонтитът е основна причина за загуба на зъби при възрастни над 35 години.
• Сърдечно-съдови заболявания: Метаанализи показват, че тежкият пародонтит увеличава риска от коронарна болест с ~20–25% и от инсулт с ~25–30%; вероятният механизъм включва хематогенно разпространение на бактерии и провъзпалителни цитокини.
• Влошен контрол на диабета: Двупосочна зависимост – диабетът влошава пародонтита (намалена имунна защита, микроангиопатия), а тежкият пародонтит повишава HbA1c с ~0.4%; успешното пародонтално лечение подобрява гликемичния контрол.
• Преждевременно раждане и ниско тегло при раждане: Пародонтогенните бактерии и провъзпалителните медиатори могат да достигнат плацентата и да активират преждевременни контракции.
• Аспирационна пневмония: Аспирацията на орални бактерии от пародонталните джобове е рисков фактор за пневмония, особено при хоспитализирани и имунокомпрометирани пациенти.
• Ревматоиден артрит: Двупосочна асоциация е установена – Porphyromonas gingivalis (ключов пародонтален патоген) може да предизвика цитрулинация на протеини, свързана с патогенезата на РА.

💊Лечение

Лечението на пародонтита е поетапно и се адаптира към стадия и степента на заболяването:

• Стъпка 1 – Поведенческа и системна корекция: Интензивно обучение по орална хигиена (техника на Бас за четкане, интердентални четки, зъбен конец); мотиране за спиране на тютюнопушенето; оптимизиране на контрола на диабета и другите системни заболявания.
• Стъпка 2 – Субгингивален дебридман (scaling и root planing): Основно лечение при всички стадии. Механично отстраняване на зъбния камък и биофилма от повърхността на корена под ултразвук и ръчни инструменти (кюрети); цел – намаляване на бактериалния товар и индуциране на заздравяване на пародонталните тъкани.
• Местни антибиотици: Локално приложение на доксициклин (Atridox) или миноциклин микросфери в пародонталните джобове при стадий III–IV като допълнение към механичния дебридман.
• Системни антибиотици: Само при агресивни форми или некротизиращ пародонтит – комбинация амоксицилин + метронидазол за 7 дни.
• Пародонтална хирургия (стъпка 3): При джобове ≥6 mm след дебридман – резекционна хирургия (лоскутна операция за достъп и намаляване на джобовете) или регенеративна хирургия (костни трансплантати, направлявана тъканна регенерация с мембрани, емайлови матриксни протеини) за регенерация на загубената кост.
• Поддържаща пародонтална терапия: След активното лечение – задължителни поддържащи посещения на 3–6 месеца за цял живот. Включват преоценка на пародонталния статус, мотивация и субгингивален дебридман при нужда.

🛡️Превенция

• Ежедневна орална хигиена: Четкане 2 пъти дневно с флуоридна паста (техника на Бас – под ъгъл 45° към венечната граница) и ежедневно интердентално почистване с конец или интердентални четки – единствената доказана превенция на пародонтита.
• Спиране на тютюнопушенето: Пушенето е най-силният модифицируем рисков фактор за пародонтит – потиска имунния отговор и намалява кръвоснабдяването на венеца; пушачите имат 2–7 пъти по-висок риск. Спирането намалява риска до нивото на непушачите след ~11 години.
• Контрол на диабета: Добрият гликемичен контрол (HbA1c <7%) значително намалява риска и тежестта на пародонтита при пациентите с диабет.
• Редовни зъболекарски прегледи: Веднъж или два пъти годишно – скрининг за пародонтит (измерване на джобовете, оценка на кървенето и подвижността) и професионално наднингивално почистване.
• Здравословна диета: Богата на витамин С (антиоксидант, критичен за синтеза на колаген), витамин D, калций и омега-3 мастни киселини диета подкрепя здравето на пародонталните тъкани.
• Управление на стреса: Хроничният психологичен стрес повишава кортизола, потиска имунната система и е независим рисков фактор за пародонтит; техники за намаляване на стреса (физическа активност, медитация) имат благоприятен ефект.