Урологични заболявания
Свръхактивен пикочен мехур (OAB)
Свръхактивният пикочен мехур е синдром, характеризиращ се с внезапна, неудържима нужда за уриниране, която трудно се контролира. Засяга 12–17% от възрастните и значително влошава качеството на живот. Поведенческото лечение е толкова ефективно, колкото медикаментите.
Симптоми
- Ургентност: Внезапна, силна нужда за уриниране
- Честота: >8 пъти на ден
- Нощна полиурия (ноктурия): >2 пъти нощем
- Ургентна инконтиненция: Неволно изтичане при нужда (при OAB „мокър")
- Тревожност около достъпа до тоалетна
- Социална изолация и ограничена активност
Причини
- Идиопатична (най-честа)
- Неврологични заболявания: МС, Паркинсон, инсулт
- ИПП (инфекция на пикочните пътища) — изключи преди лечение
- BPH при мъже
- Пролапс на тазовото дъно при жени
Диагноза
- Анамнеза и дневник на пикочния мехур (3–7 дни)
- Уринен анализ — изключване на инфекция и хематурия
- Ехография с определяне на остатъчен обем след уриниране
- Уродинамично изследване при неясна диагноза
Лечение
- Поведенческа терапия (1-ва линия): Тренировка на пикочния мехур, тазови упражнения (Kegel), ограничаване на течности и кофеин
- Антимускаринови (оксибутинин, толтеродин): Намаляват контракциите — ефективни при 60–70%
- β3-агонисти (мирабегрон): По-малко сухота в устата — добра алтернатива
- Ботулинов токсин (инжекции в стената): При неотговор на медикаменти
- Сакрална неврестимулация при рефрактерни случаи
Правна бележка: Съгласно чл. 81 от Закона за здравето тази информация е предоставена единствено с превантивна и образователна цел и НЕ представлява медицинска диагноза. При наличие на описаните симптоми се обърнете към квалифициран лекар.