Остър среден отит

📋Видове и рискови фактори

Средният отит се среща в няколко форми:

• Остър среден отит (ОСО): внезапна инфекция с бързо начало на симптоми; гной зад тъпанчевата мембрана; болка и треска.
• Среден отит с излив (серозен отит, „лепкаво ухо"): натрупване на незаразена течност в средното ухо без остри симптоми; причинява кондуктивна загуба на слуха; честа при деца след ОСО.
• Хроничен среден отит с перфорация: трайна перфорация на тъпанчето с рецидивиращи изтечения.
• Рискови фактори: деца под 2 г. (незряла Евстахиева тръба); посещение на детски заведения; биберон след 6 месеца; пасивно пушене; липса на кърмене; родни братя/сестри с чести отити; алергичен ринит.

🌡️Симптоми

Симптомите варират с възрастта — при кърмачета и малки деца те са нетипични:

• Болка в ухото (оталгия) — при по-малки деца се проявява с дърпане или дразнене на ухото
• Висока температура (38–39°C)
• Намален слух или „запушено ухо"
• Изтичане на течност или гной от ухото (оторея) — при перфорация на тъпанчето, след което болката намалява
• Раздразнителност и плач при кърмачета
• Нарушен сън поради болка
• Загуба на апетит
• Гадене и повръщане при деца
• Усещане за натиск или пълнота в ухото
• При малки деца — нарушена реакция на звуци

⚠️Евентуални усложнения

• Загуба на слуха: временна кондуктивна загуба по време на инфекцията; при чести рецидиви или хроничен отит — риск от трайно засягане.
• Перфорация на тъпанчето: при натрупване на гной; обикновено зараства спонтанно, но може да остане трайна дупка.
• Мастоидит: разпространение на инфекцията към мастоидните клетки зад ухото; изисква интравенозни антибиотици или хирургична дренаж.
• Менингит: рядко, но сериозно усложнение при разпространение на инфекцията към менингите.
• Забавяне на речевото развитие: хроничната загуба на слуха при серозен отит в критичния период на езиковото развитие може да забави усвояването на езика.
• Холестеатом: рядко — натрупване на кератинизиращ епител в средното ухо, разрушаващ костните структури.

💊Лечение

• Аналгезия (при всички случаи): ибупрофен или парацетамол за облекчаване на болката и температурата — не чакайте антибиотичния ефект.
• Изчакване и наблюдение (watchful waiting): при деца над 2 г. с лека до умерена симптоматика и едностранен отит — 48–72 ч. наблюдение без антибиотик; 60–80% от случаите преминават спонтанно.
• Незабавна антибиотична терапия: при деца под 6 месеца; при двустранен отит или с изтичане от ухото; при тежки симптоми; при деца с имунодефицит; при неподобряване след 48–72 ч.
• Амоксицилин (първа линия): 80–90 мг/кг/ден в две дози за 10 дни при деца под 2 г., 5–7 дни при по-големи; амоксицилин-клавуланат при неуспех или при наскорошна употреба на антибиотик.
• Тимпаностомни тръбички (аерационни тръбички): при рецидивиращ ОСО (≥3 за 6 месеца или ≥4 за 1 г.) или хроничен серозен отит с нарушен слух; под кратка обща анестезия.
• Аденоидектомия: при деца с рецидивиращ отит и уголемени аденоиди — отстраняването им намалява честотата на рецидивите.

🛡️Превенция

• Ваксинация срещу пневмокок (PCV13/PCV15): намалява честотата на пневмококовия отит с 25–30%; задължителна в имунизационния календар.
• Ваксинация срещу грип: грипът е чест предшественик на бактериалния отит; годишната ваксинация намалява риска.
• Кърмене минимум 6 месеца: кърменето осигурява пасивен имунитет и намалява риска от ОСО с до 50%.
• Избягване на пасивно пушене: тютюневият дим нарушава мукоцилиарния клирънс на Евстахиевата тръба.
• Ограничаване на биберона след 6 месеца: позицията при хранене с биберон улеснява рефлукса на назофарингеални секрети към средното ухо.
• Хигиена на ръцете: намалява предаването на вируси, причиняващи горни дихателни инфекции — предпоставка за отит.