Гломерулонефрит
Гломерулонефритът е възпаление на гломерулите — микроскопичните филтриращи единици на бъбрека. Той може да се развие остро след инфекция или постепенно като хронично заболяване. Нелекуван, гломерулонефритът може да доведе до хронична бъбречна болест и терминална бъбречна недостатъчност.
Видове гломерулонефрит
Гломерулонефритите се класифицират по клинично протичане и хистологична картина:
- Постстрептококов гломерулонефрит: Развива се 1–3 седмици след инфекция с бета-хемолитичен стрептокок (ангина, кожна инфекция); типичен за деца; обикновено се самоограничава.
- IgA нефропатия (болест на Берже): Най-честият първичен гломерулонефрит в света; депозиция на IgA в мезангиума; проявява се с хематурия след инфекции на горни дихателни пътища.
- Мембранозна нефропатия: Депозиция на имунни комплекси под епитела; водеща причина за нефротичен синдром при възрастни; може да е идиопатична или вторична (злокачествени заболявания, хепатит B, СЛЕ).
- Болест на минималните изменения: Водеща причина за нефротичен синдром при деца; нормална светлинна микроскопия; добре отговаря на кортикостероиди.
- Фокална сегментна гломерулосклероза (ФСГС): Белезване на части от гломерулите; може да е първична или вторична (ХИВ, затлъстяване, рефлуксна нефропатия).
- ANCA-асоцииран гломерулонефрит: Бързо прогресиращ гломерулонефрит при васкулит (грануломатоза с полиангиит, микроскопски полиангиит).
- Лупусен нефрит: Гломерулонефрит при системен лупус еритематозус; класифицира се в 6 класа по ISN/RPS.
Симптоми
Симптомите варират в зависимост от вида и тежестта. Класически се описват два основни синдрома:
- Хематурия (кръв в урината): Макроскопска хематурия – „чаена" или „цвят на кола" урина; или микроскопска хематурия, открита само при изследване на урина. Характерна за нефритния синдром.
- Протеинурия: Пенеста урина; при нефротичен синдром – масивна протеинурия (>3,5 g/24 ч.).
- Оток: Периорбитален оток (около очите), оток на краката, ръцете и корема (асцит); по-изразен при нефротичен синдром.
- Хипертония: Вследствие на задръжка на натрий и вода и активиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система.
- Намалено уриниране (олигурия): Намален обем на урината поради намалена гломерулна филтрация.
- Умора и слабост: Поради анемия и нарушена бъбречна функция.
- Болка в кръста: При остър гломерулонефрит – тъпа, двустранна болка в поясната област.
- Симптоми на уремия: При бързо прогресиращ гломерулонефрит – гадене, повръщане, умора, обърканост.
- Хипоалбуминемия: При нефротичен синдром – ниски нива на кръвните протеини; хиперлипидемия и липидурия.
Евентуални усложнения
Бързо прогресиращият гломерулонефрит (БПГН) е бъбречна спешност — без незабавно лечение може да доведе до необратима бъбречна недостатъчност в рамките на седмици.
- Хронична бъбречна болест: Нелекуваният или рефрактерен гломерулонефрит прогресира до ХББ и терминална бъбречна недостатъчност.
- Бързо прогресираща бъбречна недостатъчност: При ANCA-васкулит или анти-GBM болест – загуба на бъбречна функция в рамките на дни до седмици.
- Тромбоемболични усложнения: При нефротичен синдром – загубата на антикоагулантни протеини (антитромбин III) с урината повишава риска от дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия.
- Тежка хипертония: Може да доведе до хипертонична енцефалопатия, инсулт и сърдечна недостатъчност.
- Инфекции: При нефротичен синдром – хипогамаглобулинемия вследствие на загуба на имуноглобулини с урината; повишен риск от пневмококова инфекция (перитонит, пневмония).
- Атеросклероза: Хроничната хиперлипидемия при нефротичен синдром ускорява атеросклерозата.
Лечение
Лечението зависи от хистологичния тип, тежестта и наличието на нефротичен или нефритен синдром. Бъбречната биопсия е ключова за точна диагноза и лечение.
- Кортикостероиди: Първи избор при болест на минималните изменения, ФСГС, лупусен нефрит и ANCA-асоцииран GN; висока начална доза с постепенно намаляване.
- Имуносупресори: Циклофосфамид при ANCA-асоцииран GN и тежък лупусен нефрит; микофенолат мофетил за поддържаща терапия при лупусен нефрит.
- Ритуксимаб: При ANCA-асоцииран GN и мембранозна нефропатия (анти-PLA2R позитивна); алтернатива на циклофосфамид.
- ACE инхибитори / ARB: Намаляват протеинурията и кръвното налягане; ренопротективен ефект при всички форми на гломерулонефрит с протеинурия.
- Плазмафереза: При анти-GBM болест (Goodpasture синдром) и тежък ANCA-васкулит – за бързо отстраняване на патологичните антитела.
- Симптоматично лечение: Диуретици при оток; антихипертензивни при хипертония; статини при хиперлипидемия в нефротичен синдром; антикоагуланти при тромбоемболичен риск.
- Лечение на постстрептококов GN: Антибиотична терапия при доказана стрептококова инфекция; подпомагащо лечение (диуретици, антихипертензивни); прогнозата обикновено е добра.
Превенция
Превенцията е насочена основно към лечение на тригерните причини и намаляване на рецидивите.
- Лечение на стрептококови инфекции: Ранното антибиотично лечение на стрептококов фарингит намалява риска от постстрептококов гломерулонефрит.
- Лечение на системни заболявания: Адекватен контрол на СЛЕ, хепатит B и C намалява риска от вторичен гломерулонефрит.
- Редовни прегледи: При пациенти с рискови фактори (диабет, хипертония, фамилна анамнеза) – периодично изследване на урина и бъбречна функция.
- Избягване на нефротоксини: НСПВС, контрастни вещества; избягване на злоупотреба с аналгетици.
- Ваксинация при нефротичен синдром: Пневмококова ваксина при деца с нефротичен синдром поради повишен инфекциозен риск.
Правна бележка: Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.) тази информация е предоставена единствено с превантивна и образователна цел и НЕ представлява медицинска диагноза. При наличие на описаните симптоми се обърнете към квалифициран лекар.