Генитален херпес
Геничталният херпес е хронична вирусна инфекция, причинена предимно от херпес симплекс вирус тип 2 (HSV-2)*, а в някои случаи и от тип 1 (HSV-1)*. СЗО оценява, че около 491 милиона души на възраст 15–49 години живеят с HSV-2 инфекция. Вирусът остава в тялото за цял живот и може да причинява рецидивиращи огнища.
Какво е генитален херпес?
Геничталният херпес е полово предавана инфекция, причинена от херпес симплекс вирус (HSV). Съществуват два типа: HSV-1, традиционно причиняващ лабиален херпес (херпес по устните), но все по-често причиняващ и генитален херпес; и HSV-2, основният причинител на генитален херпес. След първичната инфекция вирусът не се елиминира, а мигрира и остава латентен* в сетивните нервни ганглии* (сакралните ганглии при генитален херпес) за цял живот.
Вирусът се предава чрез директен контакт с активни лезии* или чрез безсимптомно вирусно отделяне* – когато заразеният човек отделя вируса по кожата без видими симптоми. Именно безсимптомното отделяне е причина за голяма част от предаванията, тъй като хората не знаят, че са заразни. Приблизително 87% от заразените с HSV-2 не знаят за своята инфекция.
- Причинители: HSV-1 и HSV-2
- Инкубационен период: 2–12 дни след излагане
- Вирусът остава латентен в нервните ганглии за цял живот
- Предаване и при безсимптомно вирусоотделяне
Симптоми
Първичното огнище обикновено е най-тежко и включва: болезнени мехурчета и язви по гениталиите, ануса или бедрата; парене и сърбеж; болезнено уриниране; увеличени ингвинални лимфни възли; обща умора и грипоподобни симптоми (треска, главоболие, мускулни болки). Симптомите продължават 2–4 седмици при първично огнище.
Рецидивиращите огнища са обикновено по-леки и по-кратки (7–10 дни). Преди рецидив много пациенти изпитват продромални симптоми*: изтръпване, парене или сърбеж в засегнатата зона. Честотата на рецидивите варира от няколко пъти годишно до почти никога и намалява с времето.
Важно: Много хора с генитален херпес имат леки или атипични симптоми, които лесно се сбъркват с друго кожно заболяване или изобщо не се забелязват. Серологичното тестване е единственият сигурен начин за диагностика.
Евентуални усложнения
Внимание: Неонаталният херпес е рядко, но животозастрашаващо усложнение. Новородени, заразени при раждане, могат да развият енцефалит или системна инфекция с висока смъртност.
При хора с отслабена имунна система (ХИВ, имуносупресивна терапия) херпесните огнища могат да бъдат тежки, продължителни и резистентни на лечение. Генитален херпес увеличава 2–3 пъти риска от придобиване на ХИВ инфекция поради нарушения на кожния барир.
Неонаталният херпес* (предаден при раждане) може да причини херпесен енцефалит* с тежки неврологични последствия, включително смърт или трайни увреждания при оцелелите. Херпесен менингит при възрастни е рядко, но познато усложнение на HSV-2.
- Неонатален херпес (животозастрашаващ)
- Херпесен менингит и енцефалит
- Тежки огнища при имунокомпрометирани
- Повишен риск от придобиване на ХИВ
- Психологически дистрес и влияние върху качеството на живот
Лечение
Геничталният херпес не се лекува напълно – вирусът остава в тялото. Антивирусните лекарства намаляват тежестта и продължителността на огнищата, намаляват честотата на рецидивите и намаляват риска от предаване. Основни препарати: ацикловир (Zovirax), валацикловир (Valtrex) и фамцикловир.
При първично огнище: ацикловир 400 mg три пъти дневно за 7–10 дни или валацикловир 1 g два пъти дневно за 10 дни. При рецидиви: терапия при поява на симптоми за 5 дни. При чести рецидиви (над 6/год.) се прилага супресивна терапия*: ацикловир 400 mg 2x/ден или валацикловир 500 mg 1x/ден постоянно – намалява рецидивите с 70–80% и риска от предаване с ~50%.
- Ацикловир – при огнища и супресивна терапия
- Валацикловир – по-добра бионаличност, по-рядко приемане
- Фамцикловир – алтернатива
- Супресивна терапия при чести рецидиви
Превенция
Постоянното използване на презервативи намалява риска от предаване, но не го елиминира напълно, тъй като вирусът може да се отделя от кожни зони, неприкрити от презерватива. Супресивната антивирусна терапия при заразения партньор намалява риска от предаване. При бременни с генитален херпес супресивна терапия от 36 г.с. и евентуално цезарово сечение при активни огнища намаляват риска за новороденото.
- Употреба на презерватив при всеки сексуален контакт
- Супресивна антивирусна терапия при заразения партньор
- Избягване на секс по време на активни огнища
- Информиране на партньора за инфекцията
- При бременност – антивирусна профилактика от 36 г.с.
Правна бележка: Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.) тази информация е предоставена единствено с превантивна и образователна цел и НЕ представлява медицинска диагноза. При наличие на описаните симптоми се обърнете към квалифициран лекар.