Болест на Гоше
Болестта на Гоше е най-честото лизозомно болест на натрупване. Причинява се от дефицит на ензима глюкоцереброзидаза, което води до натрупване на мастното вещество глюкоцереброзид в клетките на черния дроб, далака, костния мозък и понякога в мозъка. Засяга приблизително 1 на 40 000–60 000 души в общата популация.
Какво е болестта на Гоше?
Болестта на Гоше (Gaucher disease) е автозомно-рецесивно лизозомно болест на натрупване, кръстена на френския лекар Филип Гоше, описал я за първи път през 1882 г. Причинява се от мутации в гена GBA, кодиращ ензима бета-глюкоцереброзидаза. При недостатъчна активност на този ензим, глюкоцереброзидът (гликолипид) се натрупва в лизозомите на макрофагите, образувайки т.нар. „клетки на Гоше".
Болестта е особено честа в Ашкеназийската еврейска популация – честота около 1:450.
Тип 1 (невропатичен) – най-честият (~95% от случаите), без засягане на ЦНС; Тип 2 – остра невропатична форма, начало в кърмаческа възраст, бързо прогресираща; Тип 3 – подостра невропатична форма, по-бавна прогресия с неврологично засягане.
Симптоми
Клиничната картина варира значително в зависимост от типа и тежестта на заболяването. Много пациенти с тип 1 имат лека форма и се диагностицират случайно.
- Спленомегалия – уголемяване на далака, понякога масивно; причинява усещане за пълнота, болка в корема и ранно засищане.
- Хепатомегалия – уголемяване на черния дроб, по-рядко водещо до чернодробна недостатъчност при тип 1.
- Хематологични нарушения – тромбоцитопения (склонност към кървене), анемия (умора, бледост), левкопения.
- Костни прояви – болки в костите, остеопороза, аваскуларна некроза, патологични фрактури; „костни кризи" с остра силна болка.
- Умора и слабост – следствие от анемия и системното заболяване.
- Неврологични симптоми (тип 2 и 3) – хоризонтална супрануклеарна пареза на погледа, атаксия, деменция, епилептични пристъпи, нарушена преглъщане.
Причини и генетика
Болестта се причинява от мутации в гена GBA на хромозома 1q22, кодиращ ензима бета-глюкоцереброзидаза (глюкозилцерамидаза). Описани са над 500 различни мутации. Заболяването се наследява по автозомно-рецесивен начин.
- N370S мутация – най-честата мутация в ашкеназийската популация; свързана с тип 1 (неневрологична форма).
- L444P мутация – свързана с по-тежки форми, включително тип 3.
- 84GG и IVS2+1 мутации – чести в ашкеназийската популация, свързани с тежки форми.
Генотип-фенотип корелацията не е пълна – дори пациенти с идентични мутации могат да имат различна тежест на заболяването, което предполага роля на модифициращи гени и факторите на средата.
Диагноза
- Ензимен анализ – измерване на активността на глюкоцереброзидазата в левкоцити или сухо кръвно петно; намалената активност потвърждава диагнозата.
- Генетично изследване – идентифициране на мутациите в GBA гена; необходимо за генетично консултиране и пренатална диагностика.
- Биомаркери – хитотриозидаза и CCL18 в серума; значително повишени при активна болест; използват се и за проследяване на лечението.
- МРТ на черния дроб, далака и костите – оценка на степента на инфилтрация и костно увреждане.
- ДЕА-скенер (DXA) – оценка на костната плътност.
- Пункция на костен мозък – показва клетки на Гоше; рядко необходима при съвременна диагностика.
Лечение
Болестта на Гоше тип 1 е едно от малкото лизозомни болести, за които са налице ефективни, одобрени терапии.
- Ензимна заместителна терапия (ERT) – интравенозно приложение на рекомбинантен ензим на всеки 2 седмици. Одобрени препарати: имиглюцераза (Cerezyme), велаглюцераза алфа (VPRIV), талиглюцераза алфа (Elelyso). Намалява уголемяването на органите и подобрява хематологичните показатели и костните прояви при тип 1 и тип 3.
- Субстратно-редукционна терапия (SRT) – перорални препарати (миглустат, елигустат), намаляващи синтеза на глюкоцереброзида. Подходящи за пациенти с тип 1, при които ERT е неприложима.
- Симптоматично лечение – болкоуспокояващи при костни кризи, бифосфонати при остеопороза, трансфузии при тежка анемия.
- Трансплантация на хемопоетични стволови клетки – рядко прилагана поради наличие на ERT; може да бъде разгледана при тип 3.
Превенция и прогноза
- Генетично консултиране – при фамилна анамнеза или принадлежност към рискови популации (ашкеназийски евреи).
- Носителски скрининг – широко достъпен за ашкеназийски двойки.
- Пренатална диагностика – амниоцентеза или биопсия на хорионни въси при известна мутация в семейството.
Прогнозата при тип 1, лекуван с ERT, е много добра – повечето пациенти водят нормален живот с близка до нормалната продължителност на живота. Тип 3 има по-вариабилна прогноза. Тип 2 остава с много лоша прогноза – смъртта настъпва обикновено преди 2-годишна възраст.
Усложнения
- Руптура на далака – рядко, но животозастрашаващо усложнение при масивна спленомегалия.
- Патологични фрактури – особено на шийката на бедрената кост.
- Аваскуларна некроза – разрушаване на ставите поради нарушено кръвоснабдяване.
- Чернодробна цироза – при дългосрочно нелекувана тежка форма.
- Белодробна хипертония – рядко, но сериозно усложнение.
- Повишен риск от множествен миелом – пациентите с болест на Гоше имат 5–51 пъти по-висок риск от развитие на тази хематологична малигненост.
Източници
- Orphanet – Gaucher disease (ORPHA:355) — www.orpha.net
- NORD – National Organization for Rare Disorders: Gaucher Disease
- Mayo Clinic – Gaucher's disease
- Genetics Home Reference (MedlinePlus) – GBA gene
Правна бележка: Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.) тази информация е предоставена единствено с превантивна и образователна цел и НЕ представлява медицинска диагноза. При наличие на описаните симптоми се обърнете към квалифициран лекар.