Болест на Фабри
Болестта на Фабри е X-свързано лизозомно болест на натрупване, причинено от дефицит на ензима алфа-галактозидаза А. Натрупването на гликосфинголипиди в кръвоносните съдове, бъбреците, сърцето и нервната система води до прогресивно органно увреждане. Диагнозата се забавя средно с 10–20 години поради неспецифичните ранни симптоми.
Какво е болестта на Фабри?
Болестта на Фабри (Fabry disease, известна още като болест на Андерсон-Фабри) е описана независимо от двама лекари — английския дерматолог Уилям Андерсон и германския дерматолог Йохан Фабри — през 1898 г. Причинява се от мутации в гена GLA на X-хромозомата, кодиращ ензима алфа-галактозидаза А (α-Gal A).
При дефицит на α-Gal A, глоботриаозилцерамид (Gb3) и свързаните гликосфинголипиди се натрупват прогресивно в ендотелните клетки на кръвоносните съдове, бъбречните клетки, кардиомиоцитите и нервните клетки. Тази акумулация причинява исхемия и дисфункция на органите.
Симптоми
Клиничните прояви са мултисистемни и прогресират с възрастта. Ранните симптоми обикновено се появяват в детска и юношеска възраст.
- Невропатична болка – парещи, пронизващи болки в ръцете и краката (акропарестезии); могат да бъдат провокирани от топлина, студ, треска или физическо усилие. Характерен ранен симптом при деца.
- Ангиокератоми – малки, тъмночервени кожни съдови лезии, типично разпределени в областта между пъпа и коленете.
- Хипохидроза/анхидроза – намалено или липсващо изпотяване, водещо до непоносимост към топлина и спорт.
- Очни промени – вортекс кератопатия (характерен завихрен рисунък на роговицата), видима само при прорезна лампа; не нарушава зрението.
- Стомашно-чревни симптоми – коремна болка, диария, гадене след хранене.
- Бъбречно засягане – протеинурия, прогресираща до хронична бъбречна недостатъчност, изискваща диализа или трансплантация.
- Сърдечно засягане – хипертрофична кардиомиопатия, аритмии, сърдечна недостатъчност; водеща причина за смърт.
- Мозъчносъдово засягане – ранни инсулти и транзиторни исхемични атаки, особено при млади пациенти.
Причини и генетика
Болестта се причинява от мутации в гена GLA, локализиран на X-хромозомата (Xq22.1). Описани са над 1000 различни патогенни варианта — мисенс мутации, нонсенс мутации, делеции, инсерции и сплайсинг мутации.
- X-свързано наследяване – засегнатите мъже (хемизиготи) предават гена на всичките си дъщери (всички стават носителки) и на нито един от синовете си.
- Жени носителки – поради случаен X-инактивационен процес имат широк спектър от прояви — от асимптомни до тежко засегнати.
- Спорадични мутации – около 10–15% от случаите са de novo мутации без фамилна история.
Остатъчната ензимна активност определя тежестта на заболяването: при пълна липса се развива класическата мултисистемна форма, при частична активност — по-леките атипични форми (напр. с изолирана кардиомиопатия или бъбречно засягане).
Диагноза
- Ензимен анализ – измерване активността на α-Gal A в левкоцити или сухо кръвно петно. При мъжете ниска/липсваща активност потвърждава диагнозата. При жените е ненадежден поради X-инактивацията.
- Генетично изследване – секвениране на GLA гена; задължително при жени и за потвърждение на диагнозата.
- Биомаркери – плазмени нива на Gb3 и лизо-Gb3; лизо-Gb3 е по-чувствителен маркер, полезен за диагностика и мониториране.
- Бъбречна биопсия – показва характерни включвания в подоцитите при електронна микроскопия.
- ЕКГ и ехокардиография – оценка на сърдечното засягане.
- МРТ на мозъка – лезии в бялото вещество, лакунарни инфаркти.
- Офталмологичен преглед – вортекс кератопатия при прорезна лампа.
Лечение
- Ензимна заместителна терапия (ERT) – интравенозно приложение на рекомбинантна алфа-галактозидаза А на всеки 2 седмици. Одобрени препарати: агалсидаза алфа (Replagal) и агалсидаза бета (Fabrazyme). Намалява нивата на Gb3, забавя прогресията на бъбречното и сърдечното засягане.
- Шаперонна терапия (фармакологични шаперони) – мигаластат (Galafold), перорален препарат за пациенти с т.нар. „amenable" мутации (~35–50% от случаите). Стабилизира остатъчния ензим и подобрява функцията му.
- Симптоматично лечение – карбамазепин или фенитоин при невропатична болка; ACE-инхибитори или сартани при протеинурия; антикоагуланти при мозъчносъдово засягане.
- Бъбречна заместителна терапия – диализа или трансплантация при терминална бъбречна недостатъчност.
Генна терапия за болест на Фабри е в напреднала фаза на клинични изпитания и представлява перспективна бъдеща опция с потенциал за еднократно лечение.
Превенция и прогноза
- Генетично консултиране – при засегнати семейства; идентифициране на носителките е критично за навременна диагноза.
- Пренатална диагностика – при известна мутация.
- Неонатален скрининг – въведен в редица страни (Тайван, Австрия, Италия и др.) с обещаващи резултати за ранно лечение.
Без лечение мъжете с класическа болест на Фабри имат значително намалена продължителност на живота. С ERT и съвременно лечение прогнозата е значително подобрена. Ключов фактор е началото на лечение преди развитие на необратимо органно увреждане.
Усложнения
- Терминална бъбречна недостатъчност – настъпва средно на 35–45 г. при нелекувани мъже.
- Инсулт – значително по-чест при млада възраст в сравнение с общата популация; може да бъде първа проява на заболяването.
- Сърдечна недостатъчност и внезапна смърт – поради хипертрофична кардиомиопатия и аритмии.
- Хронична болка – трайно влошава качеството на живот.
- Депресия и тревожност – чести психологични последствия от хроничната болка и ограничения.
Източници
- Orphanet – Fabry disease (ORPHA:324) — www.orpha.net
- NORD – National Organization for Rare Disorders: Fabry Disease
- Mayo Clinic – Fabry disease
- Germain DP. Fabry disease. Orphanet J Rare Dis. 2010;5:30.
Правна бележка: Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.) тази информация е предоставена единствено с превантивна и образователна цел и НЕ представлява медицинска диагноза. При наличие на описаните симптоми се обърнете към квалифициран лекар.