Зъбен кариес

📋Патогенеза и видове

Кариесът е многофакторно заболяване – за неговото развитие са необходими едновременно: кариесогенни бактерии, ферментируеми въглехидрати, предразположен зъб и достатъчно време:

• Начален (емайлов) кариес: Деминерализация на емайла без видима кавитация – проявява се като бяло (chalk-white) петно. Реверзибилен при реминерализация с флуориди.
• Дентинов кариес: Пробив на емайлово-дентиновата граница с навлизане в дентина – обикновено болезнен при температурни и сладки стимули.
• Пулпит: Достигане на инфекцията до зъбната пулпа – остра, пулсираща болка, нереагираща на обезболяване; изисква ендодонтско лечение (кореново).
• Периапикален абсцес: Разпространение на инфекцията отвъд апекса на корена; болезнен оток, флуктуация, системни признаци при тежки случаи.
• Кариес на гладките повърхности, фисури и цимент: Различна локализация с различна скорост на прогресия; цервикалният (циментов) кариес е по-чест при възрастни с рецесия на венците.

🌡️Симптоми

• Болезнена чувствителност при приемане на студено, горещо или сладко (ранен стадий)
• Видима дупка, почерняване или потъмняване на зъбната повърхност
• Грапавост или „залепване" на зъбочистка при прекарване по зъба
• Болка при дъвчене и натиск върху зъба
• Спонтанна, постоянна болка при пулпит
• Остра, пулсираща болка, влошаваща се в легнало положение (нощна болка при пулпит)
• Лош дъх (халитоза) поради бактериална ферментация
• Болезнен оток на венеца или бузата при абсцес
• Треска и общо неразположение при разпространение на инфекцията
• В началните стадии – пълна липса на симптоми (безсимптомен кариес)

⚠️Евентуални усложнения

• Пулпит и некроза на пулпата: Инфекцията унищожава зъбната пулпа; изисква ендодонтско лечение (кореново-канална терапия) или екстракция.
• Периапикален абсцес: Гнойно огнище около апекса на зъбния корен; болезнен оток, при разпространение – флегмон.
• Целулит и флегмон: Разпространение на инфекцията в меките тъкани на лицето и шията; ангина на Людвиг (флегмон на пода на устата) е животозастрашаващо усложнение с риск от дихателна обструкция.
• Остеомиелит на челюстта: Разпространение на инфекцията в костта; лечи се с продължителна антибиотична терапия и хирургична ревизия.
• Загуба на зъби: Напредналият кариес с унищожаване на голяма част от зъбната корона или периапикалната кост налага екстракция.
• Системни усложнения: Одонтогенната инфекция може да доведе до бактериемия, ендокардит (при предразположени пациенти), мозъчен абсцес и сепсис.
• Психосоциални последствия: Загубата на зъби и зъбната болка засягат речта, дъвченето, хранителния статус и самочувствието.

💊Лечение

• Реминерализация (начален кариес): При бели петна без кавитация – приложение на флуориди (лак, гел, паста с висока концентрация), казеин фосфопептид-аморфен калциев фосфат (MI Paste), озонотерапия; стриктна орална хигиена и диетична корекция.
• Запълване (обтуриране): При кавитирал кариес – отстраняване на заразената тъкан и запълване с композитна смола (зъбоцветна), амалгама (рядко използвана), стъклойономерен цимент или керамична инлей/онлей.
• Коронка: При обширно разрушаване на зъбната корона (>50%) – покриване с изкуствена коронка (метало-керамична или изцяло керамична) след ендодонтско лечение при нужда.
• Ендодонтско лечение (кореново): При засягане на пулпата – отстраняване на инфектираната пулпна тъкан, механична и химична обработка на коренови канали, запълване с гутаперча и поставяне на коронка.
• Екстракция: При невъзможност за запазване на зъба – екстракция с последваща рехабилитация чрез имплант, мост или протеза.
• Антибиотична терапия: Само при данни за разпространена инфекция (флегмон, абсцес с системни прояви) – амоксицилин или метронидазол; не замества хирургичното дрениране и дефинитивното денталното лечение.

🛡️Превенция

• Четкане 2 пъти дневно с флуоридна паста: Четкане сутрин и вечер преди лягане в продължение на 2 минути с паста, съдържаща 1450 ppm флуор (при деца до 6 г. – 1000 ppm). Флуоридът инхибира бактериалния метаболизъм и насърчава реминерализацията.
• Използване на зъбен конец (флос) ежедневно: Конецът почиства интерпроксималните зони, недостъпни за четката – зони с висок кариес риск.
• Ограничаване на захарта и киселинните напитки: Намаляване на честотата и количеството на сладки храни и напитки, особено между храненията; избягване на подсладени напитки преди сън.
• Флуоридни програми: Флуориране на питейната вода, флуоридни таблетки (при ниско съдържание на флуор в питейната вода), флуоридни лакове и гелове при деца с висок кариес риск (прилагани от зъболекаря 2–4 пъти годишно).
• Фисурни запечатвания: Запечатване на дъвкателните повърхности на кътниците при деца веднага след изникването им (6–7 и 12–13-годишна възраст) – намалява кариеса на фисурите с над 70%.
• Редовни зъболекарски прегледи: Веднъж или два пъти годишно за ранно диагностициране на кариес, професионално почистване и персонализирани превантивни съвети.