Кистозна фиброза

📋Общ преглед

Кистозната фиброза е автозомно рецесивно заболяване – болестта се проявява само когато детето наследи дефектен CFTR ген от двамата родители. Ако и двамата родители са носители, рискът при всяка бременност е 25%.

• Честота: Засяга приблизително 1 на 3 500 новородени в европейски популации; в света живеят около 100 000 болни.
• CFTR мутации: Известни са над 2 000 мутации; F508del е най-честата (около 70% от мутантните алели при европейци). Типът мутация определя тежестта на заболяването и отговора на таргетна терапия.
• Засегнати органи: Бели дробове и дихателни пътища, панкреас, черен дроб и жлъчни пътища, тънко черво, потни жлези, репродуктивна система.
• Прогноза: Средната очаквана продължителност на живота се е увеличила значително – с модерното лечение много пациенти достигат и надхвърлят 50-годишна възраст.

🌡️Симптоми

• Хронична кашлица с гъсти, жълто-зелени храчки
• Чести и тежки белодробни инфекции (Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus)
• Задух при физическо усилие и свиркащо дишане
• Бронхиектазии (трайно разширени дихателни пътища)
• Синузит и носни полипи
• Мазни, зловонни, обемни изпражнения (стеаторея) поради панкреасна екзокринна недостатъчност
• Недостатъчно наддаване на тегло и нисък ръст въпреки нормален апетит
• Солена кожа (повишена концентрация на хлориди в потта – диагностичен признак)
• Дигитален clubbing – задебелени дистални фаланги на пръстите
• Мекониален илеус при новородени (запушване на червата от меконий)
• Кистозна фиброза-свързан захарен диабет (CFRD) – при около 20% от юношите и 40–50% от възрастните
• Мъжки стерилитет (поради двустранна аплазия на vas deferens)

⚠️Евентуални усложнения

• Дихателна недостатъчност: Прогресивното увреждане на белодробната тъкан води до хронична хипоксия, хиперкапния и накрая терминална дихателна недостатъчност – основна причина за смъртност при КФ.
• Хронична инфекция с Pseudomonas: Хроничната колонизация с Pseudomonas aeruginosa ускорява белодробното увреждане и се свързва с по-лоша прогноза.
• Пневмоторакс: Спонтанен пневмоторакс поради руптура на емфизематозни були; може да е животозастрашаващ.
• Хемоптиза: Масивно кървене от дихателните пътища поради ерозия на кръвоносни съдове в разширените бронхи.
• Чернодробна цироза: При около 5–10% от пациентите – холестаза, портална хипертония и чернодробна недостатъчност.
• Захарен диабет (CFRD): Комбинация от инсулинов дефицит и резистентност, специфична за КФ; влошава белодробната функция при лош контрол.
• Остеопороза: Малабсорбцията на витамин D и K, хроничното възпаление и употребата на кортикостероиди водят до значително намалена костна плътност.

💊Лечение

• CFTR-модулатори (таргетна терапия): Революционни препарати, насочени директно към дефектния протеин CFTR. Трикафта (елексакафтор/тезакафтор/ивакафтор) е ефективна при ~90% от пациентите с поне едно F508del алел и значително подобрява белодробната функция.
• Дихателна физиотерапия: Техники за мобилизация и евакуация на секрети – перкусия, вибрация, ACBT (активен цикъл на дихателни техники), осцилаторни PEP устройства (Acapella, Flutter). Извършва се 1–4 пъти дневно.
• Инхалаторни муколитици: Дорназа алфа (Pulmozyme) – рекомбинантна ДНКаза, разрязва ДНК в храчките и намалява вискозитета им; хипертоничен солев разтвор за хидратация на дихателните пътища.
• Антибиотична терапия: Продължителна инхалаторна антибиотична профилактика (тобрамицин, азтреонам) при хронична Pseudomonas колонизация; системни антибиотици при екзацербации.
• Панкреасни ензими: Ензимни заместители (панкреатин) при всяко хранене за лечение на малабсорбцията; дозата се титрира индивидуално.
• Нутриционална подкрепа: Висококалорична диета (120–150% от нормата), мастноразтворими витамини (A, D, E, K), при необходимост – ентерално хранене.
• Белодробна трансплантация: При терминална дихателна недостатъчност (FEV1 <30%) се обмисля двустранна белодробна трансплантация; 5-годишната преживяемост е около 55–60%.

🛡️Превенция

• Генетично консултиране: При фамилна история от КФ или носителство – консултация с генетик преди планирана бременност за оценка на риска.
• Носителски скрининг: Преди или по време на бременността двамата партньори могат да се изследват за носителство на CFTR мутации. При двама носители – пренатална диагностика.
• Пренатална диагностика: Хорионбиопсия или амниоцентеза с CFTR генетичен анализ при двама родители носители дава окончателна диагноза на плода.
• Преимплантационна генетична диагностика (PGD): При ин витро оплождане (IVF) – анализ на ембрионите за CFTR мутации преди имплантация.
• Неонатален скрининг: Скринингът при новородени (имунореактивен трипсиноген + CFTR генотипизиране) позволява ранна диагноза и лечение преди появата на симптоми, което подобрява дългосрочните резултати.
• Профилактика на белодробните екзацербации: Избягване на тютюнев дим, редовни ваксинации (грип, пневмокок, COVID-19) и стриктно спазване на терапевтичния режим намаляват честотата на острите влошавания.