Астма
Астмата е хронично заболяване, при което дихателните пътища се стесняват и оток, и може да се отдели допълнително количество слуз. Това затруднява дишането и може да предизвика кашлица, свистящо дишане при издишване и задух. За някои хора астмата е незначително неудобство, а за други тя може да бъде сериозен проблем, застрашаващ живота.
Какво е астмата?
Астмата е състояние, при което дихателните ви пътища се стесняват, оток и могат да произведат допълнително количество слуз. Това може да затрудни дишането и да предизвика кашлица, свистящ звук (хрипове) при издишване и задух. За някои хора астмата е незначително неудобство. За други тя може да бъде сериозен проблем, пречещ на ежедневните дейности и потенциално водещ до животозастрашаващ астматичен пристъп. Астмата не може да бъде излекувана, но симптомите й могат да бъдат контролирани. Тъй като астмата често се променя с времето, важно е да работите с вашия лекар, за да проследявате признаците и симптомите си и да коригирате лечението при необходимост.
Видове астма:
- Алергична астма – предизвикана от алергени като прашец, акари, животински косми или плесен.
- Неалергична астма – провокирана от фактори като стрес, вирусни инфекции, студен въздух или физически усилия.
- Астма при физическо усилие – симптомите се появяват по време или след тренировка.
- Професионална астма – причинена от вдишване на дразнители на работното място (прах, химикали, пари).
- Аспирин-индуцирана астма – влошена от приема на аспирин или нестероидни противовъзпалителни средства.
- Детска астма – най-честото хронично заболяване при децата; симптомите могат да продължат и в зряла възраст.
Рискови фактори:
- Наличие на друго алергично заболяване (сенна хрема, екзема)
- Фамилна анамнеза за астма
- Наднормено тегло
- Тютюнопушене
- Излагане на пасивен тютюнев дим
- Замърсяване на въздуха
- Професионални вредности (химикали, прах, изпарения)
Симптоми
Симптомите на астмата варират от човек на човек. Може да имате редки астматични пристъпи, симптоми само при определени условия – например при физическо усилие – или постоянни симптоми.
- Задух
- Стягане или болка в гърдите
- Свистящо дишане при издишване (характерен признак при деца)
- Нарушен сън, причинен от задух, кашлица или хрипове
- Пристъпи на кашлица или хрипове, влошени от респираторни вируси като настинка или грип
Признаци, че астмата вероятно се влошава:
- Симптомите стават по-чести и по-натоварващи
- Нарастващи затруднения с дишането (влошени стойности на пиковия поток)
- По-честа употреба на бързодействащ инхалатор за облекчение
Внимание: Астматичната криза е животозастрашаваща. При тежък пристъп, при липса на реакция от бързодействащия инхалатор, незабавно потърсете медицинска помощ.
Евентуални усложнения
При неадекватно лечение астмата може да доведе до редица сериозни усложнения, засягащи качеството на живот и общото здравословно състояние.
- Нарушен сън и умора – нощните симптоми пречат на пълноценния сън.
- Трайно стесняване на дихателните пътища (ремоделиране) – при недобре контролирана астма стените на дихателните пътища могат да се уплътнят необратимо.
- Странични ефекти от дългосрочни медикаменти – при продължителна употреба на някои лекарства.
- Спешни хоспитализации – при тежки пристъпи, неовладени с домашно лечение.
- Животозастрашаващи астматични пристъпи (астматичен статус) – тежка, продължителна криза, изискваща незабавна болнична помощ.
- Пропуснати учебни или работни дни – намалена продуктивност и социално участие.
- Намалено качество на живот и ограничена активност – затруднения при физически усилия и ежедневни дейности.
При правилно лечение повечето хора с астма могат да водят нормален, активен живот.
Лечение
Лечението на астмата включва два вида медикаменти: средства за дългосрочен контрол и бързодействащи (спасителни) средства.
Медикаменти за дългосрочен контрол (приемат се ежедневно за предотвратяване на симптоми):
- Инхалаторни кортикостероиди (будезонид, флутиказон) – най-ефективните средства за дългосрочен контрол; намаляват възпалението на дихателните пътища.
- Антагонисти на левкотриени (монтелукаст) – приемат се перорално и намаляват алергичното възпаление.
- Дългодействащи бета-агонисти (салметерол, формотерол) – използват се задължително в комбинация с инхалаторни кортикостероиди, никога самостоятелно.
- Теофилин – бронходилататор за перорален прием; по-рядко използван поради необходимост от мониториране на нивата.
- Биологични средства (омализумаб, дупилумаб) – за тежка алергична астма, неовладяна с конвенционално лечение.
Бързодействащи (спасителни) медикаменти (за незабавно облекчение на симптомите):
- Краткодействащи бета-агонисти (салбутамол/албутерол) – средство на първи избор при пристъп; разширяват дихателните пътища бързо.
- Ипратропиев бромид – антихолинергичен бронходилататор, използван при тежки пристъпи.
- Перорални или интравенозни кортикостероиди – при тежки пристъпи за бързо намаляване на възпалението.
Астматичен план за действие: Работете с вашия лекар, за да изготвите писмен личен план, описващ кога и как да приемате медикаментите си, и кога да търсите спешна помощ.
Превенция
- Идентифицирайте и избягвайте провокиращите фактори – алергени, тютюнев дим, студен въздух, физическо натоварване, стрес.
- Приемайте редовно предписаните медикаменти за контрол – дори при отсъствие на симптоми.
- Следете дишането си – използвайте пиков флоуметър за ранно откриване на влошаване.
- Ваксинирайте се срещу грип и пневмония – респираторните инфекции могат значително да влошат астмата.
- Поддържайте здравословно тегло – затлъстяването влошава симптомите на астмата.
- Не пушете и избягвайте пасивния тютюнев дим – тютюневият дим е един от най-честите провокатори.
- Поддържайте чист въздух в помещенията – използвайте HEPA филтри, намалете количеството акари и плесен в дома.
- Управлявайте стреса – психо-емоционалното напрежение може да провокира астматичен пристъп.
- Спортувайте редовно – но се загрявайте правилно и използвайте спасителния инхалатор преди усилие при необходимост.
Правна бележка: Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.) тази информация е предоставена единствено с превантивна и образователна цел и НЕ представлява медицинска диагноза. При наличие на описаните симптоми се обърнете към квалифициран лекар.