Апендицит

📋 Какво е апендицит?

Апендиксът е лимфоидна структура с неясна функция при хората. Апендицитът се развива, когато апендиксът се запуши, най-вероятно от:

• Фекален конкремент (фекалом): втвърдени изпражнения, запушващи отвора на апендикса – честа причина при възрастни.
• Лимфоиден хиперплазия: увеличени лимфни тъкани в отговор на вирусна или бактериална инфекция – честа причина при деца.
• Чревни паразити: рядко, в ендемични региони.
• Тумори: изключително рядко апендикулярни неоплазии.

Запушването води до бактериална пролиферация, нарастване на налягането, компрометиране на кръвоснабдяването и накрая – перфорация с перитонит. Апендицитът е най-честата причина за спешна коремна операция в световен мащаб.

🌡️ Симптоми

Симптомите на апендицит имат характерна последователност на развитие:

• Болка около пъпа, която постепенно мигрира към долния десен ъгъл на корема (точка на Мак Бърни) в рамките на часове
• Болката се усилва при движение, дълбоко дишане, кашляне или натиск и отпускане (знак на Блумберг)
• Загуба на апетит (анорексия)
• Гадене и повръщане – обикновено следват болката
• Нискостепенна температура (37,5–38,5°C); при перфорация – висока температура
• Подуване на корема
• Неспособност за изпускане на газове
• Диария или запек
• При деца: симптомите могат да са нетипични – болката може да е дифузна
• При бременни: болката може да е по-високо поради изместване на апендикса
• При по-възрастни: симптомите са по-слабо изразени, рискът от перфорация е по-висок

⚠️ Евентуални усложнения

• Перфорация на апендикса: разкъсване на апендикса с изтичане на чревно съдържимо в коремната кухина; настъпва при около 20–30% от пациентите, особено при закъсняла диагноза.
• Перитонит: генерализирано възпаление на перитонеума; животозастрашаващо, изискващо спешна хирургия и интравенозни антибиотици.
• Апендикулярен абсцес: ограничена гнойна колекция около перфорирания апендикс; може да изисква перкутанен дренаж преди окончателна апендектомия.
• Сепсис: системно разпространение на инфекцията при перфорация и перитонит.
• Следоперативни усложнения: раневи инфекции, чревна непроходимост при сраствания.

💊 Лечение

Лечението на апендицита зависи от тежестта и наличието на усложнения:

• Апендектомия: хирургично отстраняване на апендикса е стандартното лечение. Извършва се лапароскопски (minimally invasive, предпочитан метод) или открито (лапаротомия) при усложнения.
• Лапароскопска апендектомия: 2–3 малки разреза; по-кратък болничен престой (1–2 дни), по-малко болка, по-бързо възстановяване.
• Отворена апендектомия: необходима при перфорация, перитонит или при усложнена анатомия.
• Антибиотично лечение: при неусложнен апендицит – ограничени проучвания показват, че само антибиотици (без операция) могат да успеят в около 70% от случаите, но рецидивът е чест (около 20–30% за 5 години); не е стандартен подход, обсъждан при специфични пациенти.
• Предоперативни антибиотици: цефалоспорини + метронидазол за редуциране на инфекциозните усложнения.
• При перфорация и абсцес: перкутанен дренаж на абсцеса + венозни антибиотици, последвани от планова апендектомия след 6–12 седмици.

🛡️ Превенция

• Диета, богата на фибри: редовна консумация на плодове, зеленчуци и пълнозърнести продукти може да намали риска от запек и образуване на фекаломи, запушващи апендикса.
• Достатъчна хидратация: подпомага нормалния чревен мотилитет.
• Ранно лечение на чревни инфекции: навременното лечение на инфекциозни диарии намалява риска от лимфоиден хиперплазия.
• Запознаване с симптомите: тъй като не съществува специфична профилактика, познаването на ранните признаци и бързото търсене на медицинска помощ са от ключово значение за предотвратяване на усложненията.
• Редовни медицински прегледи: при рецидивиращи коремни болки – консултация с гастроентеролог за изключване на хронична апендикуларна патология.