Аортна аневризма
Аортната аневризма е патологично разширение (балонирване) на стената на аортата – главния кръвоносен съд, пренасящ кръв от сърцето. Заболяването протича предимно безсимптомно, но при разкъсване е животозастрашаващо и изисква незабавна хирургична намеса.
Описание
Аортата е разделена анатомично на две основни части: гръдна аорта (в гръдния кош) и коремна аорта (в корема). Съответно аневризмите се делят на гръдни аортни аневризми (ГАА) и коремни аортни аневризми (КАА). Коремните са значително по-чести и се срещат главно при мъже над 65 години.
Аневризмата се дефинира като разширение на аортата с над 50% от нормалния й диаметър. При коремна аорта критичен праг за хирургично лечение е диаметър над 5,5 cm, тъй като рискът от руптура нараства рязко.
Около 75% от коремните аортни аневризми са безсимптомни и се открива случайно при образно изследване. Скринингът при рискови групи спасява животи.
Симптоми
При малки аневризми обикновено няма симптоми. При по-голяма или руптурирала аневризма:
- Пулсираща маса в корема (усещана от пациента или открита при преглед)
- Тъпа или дълбока болка в корема, кръста или ингвиналната зона
- Болка в гърдите или гърба при гръдна аневризма
- Дрезгав глас при компресия на рекурентния ларингеален нерв
- Затруднено гълтане при компресия на хранопровода
Признаци на руптура – спешна медицинска ситуация: внезапна жестока болка в корема или гърба, рязко спадане на кръвното налягане, загуба на съзнание и шок. Смъртността при руптура е над 80%. Обадете се на 112 незабавно.
Причини и рискови фактори
- Атеросклероза – основна причина; отлагането на плаки отслабва стената на аортата
- Хипертония – повишеното налягане ускорява разширяването
- Тютюнопушене – силен независим рисков фактор; пушачите имат 3–5 пъти по-висок риск
- Мъжки пол и възраст над 65 г. – КАА е 4–6 пъти по-честа при мъже
- Генетични синдроми – синдром на Марфан, Ехлер-Данлос, двустворна аортна клапа
- Фамилна анамнеза – 15–25% от случаите имат засегнат роднина
- Артериити – болест на Такаясу, гигантоклетъчен артериит
Диагностика
- Ехография на коремна аорта – стандартен скрининг метод; бърз, евтин, без радиация
- КТ-ангиография – точно измерване на размера и анатомията; необходима при планиране на операция
- МРТ ангиография – алтернатива без йодна контрастна среда
- Ехокардиография – за изключване на ангажиране на аортния корен
Лечение
Изборът на лечение зависи от размера, скоростта на нарастване и наличието на симптоми:
- Активно наблюдение – при аневризми под 5,5 cm: ехография или КТ на 6–12 месеца
- Контрол на рисковите фактори – спиране на тютюнопушенето, лечение на хипертония и атеросклероза
- Бета-блокери – намаляват скоростта на нарастване; особено при синдром на Марфан
- Ендоваскуларна аортна репарация (EVAR) – минимално инвазивна ендопротеза; метод на избор при подходяща анатомия
- Открита хирургия – при неподходяща анатомия за EVAR или при млади пациенти
Профилактика
- Спиране на тютюнопушенето – единственият най-ефективен начин за намаляване на риска от КАА
- Контрол на хипертонията – поддържане на кръвно налягане под 130/80 mmHg
- Здравословна диета и физическа активност – за профилактика на атеросклероза
- Скрининг при рискови мъже – мъже над 65 г. с анамнеза за тютюнопушене – еднократна ехография на коремна аорта (препоръчителна)
- Генетично консултиране – при фамилна анамнеза или синдром на Марфан
Правна бележка: Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.) тази информация е предоставена единствено с превантивна и образователна цел и НЕ представлява медицинска диагноза. При наличие на описаните симптоми се обърнете към квалифициран лекар.