Анафилаксия
Анафилаксията е тежка, бързо развиваща се и потенциално животозастрашаваща системна алергична реакция. Тя засяга едновременно множество органни системи и може да доведе до анафилактичен шок и смърт в рамките на минути, ако не се лекува незабавно. Адреналинът (епинефрин) е единственото ефективно лечение на остра анафилаксия.
Причини и тригери
Анафилаксията може да бъде предизвикана от широк спектър от вещества. Честотата на тригерите варира в зависимост от възрастта:
- Храни: Най-честата причина при деца; фъстъци, дървесни ядки, морски дарове, мляко, яйца, пшеница и сусам са водещите тригери.
- Лекарства: Пеницилин и бета-лактамни антибиотици са най-честата медикаментозна причина; НСПВС (ибупрофен, аспирин); мускулни релаксанти, използвани при обща анестезия.
- Ужилвания от насекоми: Пчели, оси, стършели, мравки огнени; водеща причина при възрастни.
- Латекс: Природен каучук; особено при здравни работници и пациенти с множество операции.
- Йодсъдържащи контрастни вещества: При образна диагностика; рискът се намалява с предварително лечение с кортикостероиди и антихистамини.
- Биологични препарати и моноклонални антитела: Нарастваща причина при биологично лечение.
- Физическо усилие (анафилаксия, индуцирана от усилие): Рядка форма; храненето преди усилие може да е тригер (food-dependent exercise-induced anaphylaxis).
- Идиопатична анафилаксия: До 30% от случаите нямат установена причина.
Симптоми
Симптомите на анафилаксия обикновено се развиват в рамките на секунди до минути след контакт с тригера. Диагнозата се поставя при засягане на поне две органни системи или при тежка хипотония/бронхоспазъм след контакт с известен алерген:
- Кожни симптоми (90% от случаите): Генерализирана уртикария, сърбеж, ангиоедем (оток на устните, езика, клепачите, гърлото), зачервяване и топлина на кожата.
- Дихателни симптоми: Бронхоспазъм, свирящо дишане (wheezing), задух, стридор (шумно дишане при ларингоедем), усещане за стегнатост в гърдите.
- Сърдечно-съдови симптоми: Рязко спадане на кръвното налягане (хипотония), тахикардия или брадикардия, аритмии, анафилактичен шок.
- Неврологични симптоми: Замайване, объркване, главоболие, тревожност, усещане за предстояща смърт, загуба на съзнание.
- Гастроинтестинални симптоми: Гадене, повръщане, коремни спазми, диария.
- Орофарингеални симптоми: Сърбеж в устата и гърлото, оток на езика, затруднено преглъщане, дрезгав или отсъстващ глас.
- Бледост и студена пот: Признаци на шок и недостатъчна перфузия на тъканите.
Евентуални усложнения
Анафилаксията е животозастрашаваща спешност. Забавянето на лечението с адреналин увеличава значително риска от смърт. При всяка суспектна анафилаксия незабавно се прилага адреналин и се вика спешна помощ.
- Анафилактичен шок и смърт: Тежката хипотония и хипоксия могат да доведат до мултиорганна недостатъчност и смърт. Смъртността при нелекувана анафилаксия е значителна.
- Двуфазна анафилаксия: При 5–20% от случаите симптомите се завръщат 4–12 ч. след привидно пълно овладяване, без нов контакт с алергена. Изисква минимум 4–8 ч. наблюдение в болница.
- Хипоксично мозъчно увреждане: При продължителна хипотония или дихателна недостатъчност преди получаване на лечение.
- Миокарден инфаркт (синдром на Kounis): Анафилаксията може да провокира коронарен вазоспазъм или тромбоза, особено при пациенти с атеросклероза.
- Психологически последици: ПТСР, тревожност, фобийно избягване на обществени места и храни след преживяна анафилаксия.
- Рецидивираща анафилаксия: При неуспешно идентифициране на тригера рискът от повторна реакция е висок.
Лечение
Анафилаксията е медицинска спешност. Лечението трябва да започне незабавно и следва установен алгоритъм:
- Адреналин (епинефрин) интрамускулно – ПЪРВИ ИЗБОР: Инжектира се незабавно в латералната повърхност на бедрото (0,3–0,5 mg при възрастни, 0,01 mg/kg при деца); може да се повтори след 5–15 мин. при неадекватен отговор. Адреналинът е единственото лечение, което трябва да се приложи ПРЕДИ всичко останало.
- Позиция: Пациентът се поставя легнал по гръб с вдигнати крака (при хипотония) или полуседнал (при задух); НЕ се изправя внезапно.
- Обаждане на 112: Незабавно след приложение на адреналина.
- Кислород: Високодебитен кислород при дихателна недостатъчност или хипоксия.
- Интравенозни течности: При хипотония – бързо вливане на физиологичен разтвор за поддържане на кръвното налягане.
- Антихистамини (H1 и H2 блокери): Дифенхидрамин, ранитидин – облекчават кожните симптоми, но НЕ заместват адреналина при анафилаксия.
- Кортикостероиди: Метилпреднизолон или хидрокортизон – за превенция на двуфазна реакция; нямат ефект в острата фаза поради забавен механизъм на действие.
- Бронходилататори: Салбутамол (Вентолин) при бронхоспазъм, неотговарящ на адреналин.
Превенция и управление
При хора с анамнеза за анафилаксия превенцията е насочена към избягване на тригера и поддържане на готовност за спешна реакция.
- Постоянно носене на EpiPen: Пациентите трябва да носят два адреналинови автоинжектора по всяко време; обучение за правилна употреба на пациента, семейството и учителите/работодателя.
- Писмен план за действие при анафилаксия: Изготвен съвместно с алерголога; съдържа описание на тригерите, симптомите и стъпките на лечение.
- Медицинска идентификация: Гривна или медальон с информация за алергията; медицинска карта в портфейла.
- Избягване на тригерите: Стриктно четене на етикети; информиране на заведения за хранене; предпазливост при лечение с лекарства.
- Алергенна имунотерапия при ужилване: Венозна имунотерапия (VIT) при алергия към отрова от насекоми; намалява риска от анафилаксия при ужилване с >90%.
- Редовни прегледи при алерголог: Алерготестване за идентификация на тригера; обсъждане на имунотерапия; актуализиране на плана за действие.
- Превентивно лечение при контрастни вещества: При необходима образна диагностика с йодни контрасти – предварителна медикация с антихистамини и кортикостероиди.
Правна бележка: Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.) тази информация е предоставена единствено с превантивна и образователна цел и НЕ представлява медицинска диагноза. При наличие на описаните симптоми се обърнете към квалифициран лекар.