Алергичен ринит (Сенна хрема)

📋Видове алергичен ринит

Алергичният ринит се класифицира според продължителността на симптомите и техния ефект върху качеството на живот (класификация ARIA):

• Интермитентен алергичен ринит: Симптоми по-малко от 4 дни седмично или по-малко от 4 последователни седмици. Обикновено сезонен – предизвикан от поленови зърна (пролетни дървета, летни треви, есенни плевели).
• Персистиращ алергичен ринит: Симптоми повече от 4 дни седмично И повече от 4 последователни седмици. Обикновено целогодишен – предизвикан от домашни акари, мухъл, животински косми.
• Лек: Нормален сън, нормална ежедневна активност и работоспособност.
• Умерен до тежък: Нарушен сън, нарушена ежедневна активност, влошено качество на живот.
• Алергичен конюнктивит: Много честа придружаваща проява (алергоринит-конюнктивит синдром) – зачервени, сърбящи, сълзящи очи.

🌡️Симптоми

Симптомите се появяват минути след контакт с алергена (ранна фаза) и могат да продължат часове (късна фаза). При персистиращ ринит симптомите са ежедневни:

• Водниста хрема (ринорея): Обилен, бистър секрет от носа; при персистиращ ринит секретът може да е по-гъст.
• Пристъпно кихане: Чести, неудържими серии от кихания, особено сутринта или при контакт с алергена.
• Запушен нос (назална конгестия): Затруднено носно дишане; основен симптом при персистиращия ринит.
• Сърбеж на носа, очите, небцето и ушите: Характерен алергичен сърбеж; децата характерно търкат носа нагоре (алергичен салют).
• Следносово затичане (постназален дрип): Секрет, стичащ се в гърлото; причинява хронична кашлица и дразнене.
• Сълзотечение и зачервени очи: При съпътстващ алергичен конюнктивит.
• Тъмни подочни кръгове: „Алергични шайнери" – сини-виолетови кръгове около очите вследствие на хронична назална конгестия.
• Умора и нарушен сън: Хроничната назална конгестия нарушава съня; дневната умора е честа последица.
• Намалено обоняние (хипосмия): Частична или пълна загуба на обонянието при хронична конгестия.
• Главоболие и натиск в лицето: При засягане на параназалните синуси (алергичен синузит).

⚠️Евентуални усложнения

• Бронхиална астма: Алергичният ринит е водещ рисков фактор за развитие на астма; около 80% от астматиците имат алергичен ринит ("единните дихателни пътища").
• Хроничен синузит: Персистиращата назална конгестия затруднява дренажа на параназалните синуси, водейки до хронично възпаление.
• Отит на средното ухо: Особено при деца; евстахиевата тръба може да бъде блокирана, предразполагайки към среднооушни инфекции и понижен слух.
• Назална полипоза: Хроничното възпаление може да доведе до образуване на назални полипи, влошаващи дишането и обонянието.
• Нарушения на съня (обструктивна сънна апнея): Хроничната назална конгестия принуждава към устно дишане и може да влоши сънната апнея.
• Влошено качество на живот: Нарушена концентрация, намалена учебна и трудова продуктивност, социална изолация.
• Дентални аномалии при деца: Хроничното устно дишане може да повлияе на развитието на небцето и зъбната оклузия.

💊Лечение

Лечението включва избягване на алергена, фармакотерапия и алергенна имунотерапия. Подходът е стъпаловиден в зависимост от тежестта.

• Интраназални кортикостероиди: Флутиказон, мометазон, беклометазон – първи избор при умерен до тежък ринит; намаляват всички назални симптоми включително конгестията; нужни са 1–2 седмици до пълен ефект.
• Антихистамини от 2-ро поколение (перорални): Цетиризин, лоратадин, фексофенадин – ефективни за сърбеж, кихане и ринорея; не причиняват сънливост при повечето пациенти.
• Антихистамини (интраназални): Азеластин – бърз ефект, подходящ при интермитентни симптоми.
• Деконгестанти: Ксилометазолин (локален) – за краткосрочно приложение (до 3–5 дни); псевдоефедрин (перорален) при продължителна конгестия без риск от рибаунд ефект.
• Левкотриенови антагонисти: Монтелукаст – особено при комбиниран ринит и астма.
• Интраназален кромогликат: Профилактичен; подходящ при деца и при известен алерген (прилага се преди контакт).
• Алергенна имунотерапия (AIT): Подкожна (SCIT) или сублингвална (SLIT) имунотерапия; единственото лечение, модифициращо хода на заболяването; препоръчва се при неадекватен отговор към медикаменти или желание за дългосрочна ремисия.

🛡️Превенция и управление

Превенцията на алергичния ринит е насочена към намаляване на излагането на алергени и модифициране на имунния отговор.

• Ограничаване на контакта с полени: Следете полиновия календар; затваряйте прозорци при висок поленов брой; избягвайте излизане в сухи, ветровити дни; душирайте се след престой навън.
• Контрол на домашните акари: Специални противоакарни калъфки за матраци и възглавници; пране на спалното бельо на 60°C; намаляване на влажността под 50%; избягване на мокети и плюшени играчки.
• Домашни любимци: При алергия към животински алергени – ограничаване на достъпа до спалнята; редовно миене на животното; HEPA прочистватели на въздуха.
• HEPA филтри: Въздухопречистватели с HEPA филтри намаляват концентрацията на алергени в помещенията.
• Кърмене: Кърменето поне 4–6 месеца може да намали риска от развитие на алергичен ринит при генетично предразположени деца.
• Мониторинг на астмата: При съпътстваща астма – редовен контрол на белодробната функция и поддържаща терапия.