Алкохолно разстройство

📋Какво е алкохолно разстройство?

Алкохолното разстройство (АР) е клинично разпознато заболяване, включено в DSM-5 и МКБ-11, характеризиращо се с проблемна употреба на алкохол, водеща до клинично значим дистрес или увреждане. Обхваща широк спектър — от злоупотреба с алкохол до тежка физическа зависимост (алкохолизъм). Заболяването е резултат от сложното взаимодействие между генетични фактори (наследствеността обяснява 40–60% от риска), психологически и социални фактори.

Алкохолът действа като депресант на централната нервна система, засилвайки ефектите на GABA (инхибиторен невротрансмитер) и потискайки глутамата (възбуден невротрансмитер). При продължителна употреба мозъкът се адаптира и при спиране на алкохола GABA системата е потисната, а глутаматната — хиперактивна, което причинява потенциално животозастрашаващи симптоми на отнемане.

Рисковите фактори включват: фамилна анамнеза за алкохолизъм, начало на употреба в юношеска възраст, психични разстройства (депресия, тревожност, ПТСР), социална изолация и стрес. Мъжете са засегнати по-често, но разликата между половете се стеснява.

• Хронично, рецидивиращо заболяване на мозъка
• Генетична предразположеност: 40–60% от риска
• Засяга около 283 милиона души в света (СЗО)
• Диагностициране по критериите на DSM-5 / МКБ-11

🌡️Симптоми

Диагностичните критерии по DSM-5 включват 11 признака в рамките на 12-месечен период: невъзможност за контрол на количеството и продължителността на употребата; неуспешни опити за намаляване; прекарване на много време в набавяне, употреба и възстановяване; крейвинг (силно желание за употреба); занемаряване на задължения; продължаване на употребата въпреки социални проблеми; отказ от дейности; употреба в опасни ситуации; продължаване въпреки здравни проблеми; толеранс и синдром на отнемане.

Синдромът на алкохолно отнемане при физически зависими лица може да бъде животозастрашаващ и включва: треперене, изпотяване, тревожност, гадене, безсъние (леки симптоми, 6–24 ч. след последна доза); халюцинации (12–24 ч.); гърчове (24–48 ч.); delirium tremens — объркване, агитация, тежки вегетативни нарушения (48–72 ч., смъртност 5–15% без лечение).

⚠️Евентуални усложнения

Хроничната употреба причинява: чернодробни заболявания (мастен черен дроб → алкохолен хепатит → цироза → чернодробен карцином); панкреатит (остър и хроничен); кардиомиопатия, аритмии; периферна невропатия; синдром на Вернике-Корсаков (тежка неврологична увреда поради дефицит на тиамин/В1); рак на устата, гърлото, хранопровода, дебелото черво и гърдата.

Социалните последствия включват разпад на семейството, загуба на работа, финансови проблеми, правни проблеми и значително повишен риск от самоубийство. Феталният алкохолен синдром при деца на майки, употребявали алкохол по време на бременност, причинява необратими интелектуални увреждания.

• Чернодробна цироза и чернодробен карцином
• Панкреатит, кардиомиопатия
• Синдром на Вернике-Корсаков
• Повишен риск от множество онкологични заболявания
• Фетален алкохолен синдром
• Депресия, тревожност, повишен суициден риск

💊Лечение

Лечението е комплексно и включва медикаментозни и психотерапевтични компоненти. При тежка зависимост детоксификацията трябва да се провежда под лекарски надзор. Медикаментите за лечение на отнемане включват бензодиазепини (диазепам, лоразепам) за предотвратяване на гърчове и делириум тременс, както и тиамин (витамин B1) за профилактика на синдрома на Вернике.

За поддържане на трезвост се използват: налтрексон (блокира опиоидните рецептори, намалява желанието за пиене и приятното усещане от алкохол); акампрозат (нормализира GABA/глутаматния дисбаланс, намалява крейвинга); дисулфирам (Antabuse — причинява неприятна реакция при употреба на алкохол). Баклофен се използва в някои страни като алтернатива.

Психотерапевтичното лечение включва когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), мотивационно интервюиране, групова терапия (Анонимни алкохолици) и семейна терапия. Дългосрочното проследяване и подкрепата на социалната среда са ключови за успешното възстановяване.

• Бензодиазепини – при детоксификация
• Тиамин (В1) – профилактика на Вернике синдром
• Налтрексон – намалява крейвинга и рецидивите
• Акампрозат – поддържане на трезвост
• Дисулфирам – аверзивна терапия
• КПТ, мотивационно интервюиране, Анонимни алкохолици

🛡️Превенция

Превенцията на алкохолното разстройство включва образователни програми в училищата, политики за ограничаване на достъпа до алкохол (минимална законова възраст, данъчно облагане, ограничения на рекламата), скрининг и кратко интервенционно консултиране в първичната здравна помощ. Ранната идентификация на рисковите лица и навременната интервенция са ключови.

• Образователни програми за рисковете от алкохола
• Скрининг в първичната здравна помощ (AUDIT въпросник)
• Ограничаване на употребата в рискови периоди (юношество)
• Лечение на съпътстващи психични разстройства
• Социална подкрепа и премахване на стигмата